Спортни Легенди

(Вижте много от българските легенди в спорта в сайта на нашите партньори от Спорта.БГ в рубриката им Шампионите на България“ )

 Футбол

– Христо Стоичков

В ЦСКА –

Носител на Шампионска титла на България — 3 пъти,
Купа на България — 4 пъти
Суперкупа на България

В Барселона –
1990 г. — „Златна обувка“ на „Франс футбол“ — 38 гола
Титла на Испания — 5 пъти
КЕШ
Суперкупа на Европа
Суперкупа на Испания — 4 пъти
Купа на Краля
КНК на Европа

В Ал Насър –
КНК на Азия

В Кашива Рейсол –
Купа на Япония

В Чикаго Файър –
Купа на САЩ

Индивидуални награди –

Голмайстор на България – 2 пъти
Голмайстор на КНК със 7 гола за 1989 г.

    • 1989 г. — Футболист номер 1 на България
    • 1989 г. — Голмайстор на КНК
    • 1990 г. — „Златна обувка“ (Голмайстор на Европа)
    • 1990 г. — Футболист номер 1 на България
    • 1991 г. — Футболист номер 1 на България
    • 1992 г. — „Сребърна топка“ на Франс футбол
    • 1992 г. — „Златен онз“ на „Онз Мондиал“
    • 1992 г. — Футболист номер 1 на България
    • 1994 г. — „Златна топка“ на Франс футбол
    • 1994 г. — Голмайстор на СП САЩ’94 с шест гола
    • 1994 г. — „Сребърен онз“ на Онз Мондиал
    • 1994 г. — „Бронзова топка“ за играч от СП САЩ’94
    • 1994 г. — Спортист номер 1 на Балканите
    • 1994 г. — Спортист номер 1 на България
    • 1994 г. — Футболист номер 1 на България
    • 2004 г. – ФИФА 100
    • 2007 г. – “Златен крак” и Най-велик футболист на България

– Георги Аспарухов – Гунди

В Ботев Пловдив –
Купа на България

В Левски София –
Шампион на България – 3 пъти
Купа на България – 3 пъти

Индивидуални награди –
Голмайстор на България
Футболист номер 1 на България
Спортист номер 1 на България

– Емил Костадинов

В ЦСКА –
Шампион на България – 3 пъти
Купа на България – 4 пъти

В Порто –
Шампион на Португалия – 2 пъти

Купа на Португалия – 2 пъти

В Байерн Мюнхен –
Купата на УЕФА

В националния отбор –
4-о място на СП през 1994 г.

Индивидуални награди –
Футболист номер 1 на България

– Димитър Якимов

В Септември София – 
Купа на България

В ЦСКА – 
Шампион на България – 7 пъти
Купа на България – 6 пъти
Полуфиналист за КЕШ

В националния отбор – 
Европейски шампион юноши ст. възраст 1959 г.
Участник на 3 Световни първенства

Индивидуални награди – 
Голмайстор в България за сезон 1971

Бокс 

 – Серафим Тодоров

Европейски шампион за юноши – 1986 г.
Европейски шампион за мъже – 1989 г. , 1991 г.
Сребърен медал на световното първенство по бокс за аматьори, категория 54 кг – 1989 г.
Сребърен медал на Олимпийските игри в Атланта, категория 57 кг – 1996 г.
Победител в турнира „Странджа“ – 1989 г., 1993г., 1996 г.
Световен шампион по бокс за аматьори, категория 57 кг – 1991 г., 1993 г., 1995 г.
Спортист №1 на България – 1993 г. и 1991 г.

Плуване и водни спортове

– Петър Стойчев – плувен маратон

Носител на Световната купа по плувен маратон за
2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 г.

Световен шампион по плуване на 25 км в открити води през 2011 в Шанхай

През 2007 г. поставя световен рекорд по най-бързо преплуване на протока Ла Манш

Избран за най-добър плувец в света в най-мащабното гласуване на сайта на Световната асоциация по плуване в открити води за 2009 г.

Бронзов медал на 25 км от Световното първенство в Робервал, Канада (2010)

Бронзов медал на 25 км на Световното първенство Неапол, Италия (2006)

Сребърен медал на Европейското първенство по плуване в открити води Еилат Израел (2011)

Бронзов медал на 10 километра на Световно първенство по плуване в Монреал, Канада (2005)

Бронзов медал на 25 километра на Световно първенство по плуване в Монреал, Канада (2005)

Бронзов медал на 25 километра на Европейското първенство по плуване в Мадрид, Испания (2004)

Бронзов медал на 25 километра на Световното първенство по плуване – Барселона, Испания (2003)

Сребърен медал от световното първенство на 10 км (2000)

Гимнастика

– Йордан Йовчев

През 1991 на Европейското първенство за юноши до 18-годишна възраст, провело се в Атина, става вицешампион в многобоя.
През 1996 на Европейското първенство в Копенхаген става вицешампион на халки и четвърти в многобоя.
През 1996 на Олимпийските игри в Атланта остава четвърти на халки.
През 1999 на Световното първенство в Тянцзин става бронзов медалист в многобоя.
През 2000 на Европейското първенство в Бремен остава четвърти на халки.
През 2000 на Олимпийските игри в Сидни става двоен бронзов медалист на земя и халки.
През 2001 на Световното първенство в Гент става двоен Световен шампион на земя и халки.
През 2002 на Европейското първенство в Патра става Европейски шампион на халки, Европейски вицешампион на земя и Европейски вицешампион в многобоя.
През 2002 на Световното първенство в Дебрецен става двоен Световен вицешампион на халки и земя.
През 2003 на Световното първенство в Анахайм става двоен Световен шампион халки и земя.
През 2004 на Олимпийските игри в Атина взема бронзовия медал на земя и сребърния на халки.
През 2009 на Световното първенство в Лондон взема сребърен медал на халки.
2013 г. — удостоен е с орден „Стара планина“ I степен

Лека атлетика

– Ивет Лалова

Европейска шампионка за девойки до 19 годишна възраст на 100 и 200 метра – 2003.
Републиканска шампионка на 100м – 2004, 2005, 2009; 200 м – 2004; 60м(з) – 2003, 2009
Национална рекордьорка на 100м – 10,77 и на 200 м в зала – 22.91
Европейски шампион 100м гладко бягане, жени – 11,28 сек Хелзинки, 2012

Шах

– Веселин Топалов

Световен шампион на ФИДЕ прес 2005 г.

Турнирни победи до 2012 г.:

Мадрид (Испания) 1994, 1996, 1997
Дос Ерманас (Испания) 1996
Амстердам (Холандия) 1996
Виена (Австрия) 1996
Новгород (Русия) 1996
Антверпен (Белгия) 1997
Монако 2001
Дортмунд (Германия) 2001
Споделено първо място с Каспаров в Линарес (Испания) 2005
М-Тел Мастърс 2005
Световно първенство на ФИДЕ 2005
Корус 2006 във Вайк ан Зее, Холандия
М-Тел Мастърс 2006
М-Тел Мастърс 2007

Индивидуални награди:

“Шахматен Оскар” – 2005
Спортист №1 на България – 2005

Ски и алпийски спортове

– Екатерина Дафовска

Бронзов медал на Световно първество 1993 г. за девойки Печели първия и единствен златен медал за България от Зимни олимпийски игри, в Нагано на 9-ти февруари 1998 г. в дисциплината 15 километра индивидуално

Носителка на европейска титла Минск 2004

Трето място в индивидуалната дисциплина на световното първенство в Антхолц (1995).

Трето място в индивидуалната дисциплина на световното първенство в Оребли (1997).

Индивидуални награди –

Най-добър спортист на Балканите за 1998 г.
Спортист №1 на България за 1998 г.

Тенис

– Магдалена Малеева

Титли на сингъл

Година Турнир Организатор
1992 Сан Марино Сан Марино WTA
1994 Русия Москва WTA
Швейцария Цюрих WTA
1995 САЩ Чикаго WTA
Русия Москва WTA
САЩ Оукланд WTA
1999 Тайланд Патая WTA
Франция Сержи-Понтоаз ITF
2001 Унгария Будапеща WTA
2002 Русия Москва WTA
2003 Великобритания Бирмингам WTA

Титли на двойки 

Година Турнир Организатор Партньор
1990 Франция Мулин ITF Чехия Андреа Стрнадова
1991 Югославия Бол WTA Италия Лаура Голарса
2002 Белгия Антверпен WTA Швейцария Пати Шнидер
2003 САЩ Маями WTA ЮАР Лизел Хубер
Полша Варшава WTA ЮАР Лизел Хубер
2005 Австралия Голд Коуст WTA Русия Елена Лиховцева

През януари 1996 Магдалена Малеева достига до номер 4 в световната ранглиста.

Художествена гимнастика

– Мария Петрова

Второ място в отборното класиране на световно първенство.

Носител на световната купа и златна медалистка на лента и обръч Малага (1993).

Мария Петрова е трикратна световна шампионка от първенствата през Аликанте (1993), Париж (1994) и Виена(1995) със старши треньор Нешка Робева.

Световна вицешампионка и сребърна медалистка на бухалки от световното първенство в Брюксел (1992),

Носителка на бронзови медали на топка и обръч от същото състезание.

Два пъти е абсолютна европейска шампионка в Щутгарт (1992) и Солун (1994).

Печели две пети места от Олимпийските игри в Барселона (1992) и в Атланта (1996).

Носителка на сребърен медал на топка и бронзов на бухалки от световното първенство в Будапеща през 1996.

Вдигане на тежести

– Севдалин Маринов

Европейски шампион през 1985 г., 1986 г., 1987 г., 1988 г., 1990 г.
Световен шампион за 1985 г., 1986 г., 1987 г., 1988 г.
Сребърен медалист на Световното първенство през 1989 г.
През кариерата си поставя 6 световни и 9 олимпийски рекорда.

Печели златния медал след шест сполучливи опита. летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г.

– Янко Русев

Олимпийски шампион 1980 г.
Петкратен световен шампион 1978г., 1979 г., 1980 г., 1981 г.,1982 г.
Световен вицешампион 1977 г. и 1983 г.
Европейски шампион 1978 г., 1979 г., 1980 г., 1981 г.,1982 г.
Трикратен европейски вицешампион

Борба

– Валентин Йорданов

Олимпийски титли:

Златен медал от летните олимпийски игри в олимпиадата в Атланта през 1996 г..
Бронзов медал от летните олимпийски игри в Барселона през 1992 г.

Световни титли:

седем златни медала от първенствата в Киев (1983), Будапеща (1985), Клермон Феран (1987), Мартини (1989), Торонто (1993), Истанбул (1994) и Атланта (1995).
два сребърни медала от Токио (1990) и Варна (1991).
бронзов медал от Будапеща (1986).

Европейски титли:

седем златни медала от Варна (1982), Будапеща (1983), Лайпциг (1985), Атина (1986), Велико Търново(1987), Манчестър (1988) и Анкара (1989).
сребърен медал от Йонкьопинг (1984).
бронзов медал от Лодз (1981).

Индивидуални награди

Спортист №1 на България за 1989 г.
Награден с Орден „Стара планина“ I степен „за изключителните му заслуги към българския спорт“ (2012)

Лека атлетика

– Стефка Костадинова

Отличията и успехите на Стефка Костадинова са:

7 златни медала от световни първенства
Европейски шампион в зала и на открито
Олимпийски шампион от летните олимпийски игри в Аталанта през 1996 г.
Cребърен медал от летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г.

На 30 август 1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, поставя световен рекорд в скока на височина от 209 см. Този рекорд още не е подобрен.

Индивидуални награди –

Приета в „Залата на славата на световната атлетика“ през 2012 г. 
Най-добър спортист на Балканите за 1985, 1987, 1995, 1996 и 1997 г.
Спортист №1 на България за 1985, 1987, 1995 и 1996 г.

(Вижте много от българските легенди в спорта в сайта на нашите партньори от Спорта.БГ в рубриката им Шампионите на България“ )

Leave a Comment

error: Жълт картон!