СПОРТЪТ КАТО СРЕДСТВО ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ЕФЕКТИТЕ НА СТАРОСТТА

СПОРТЪТ КАТО СРЕДСТВО ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ЕФЕКТИТЕ НА СТАРОСТТА

Спортът е от историческа важност. Той се пявява в зората на човешкото общество като резултат от социалното развитие. Спортът е постоянен спътник на обществото, защото развива и усъвършенства качествата на личността, влияе върху нейното поведение. Широка е гамата от социални функции на спорта – оздравителна, възпитателна, професионално – приложна, рекреативна,  информационна, културна и др.

Важен елемент на здравето е дееспособноста. Предпоставка за добро здравословно състояние е функционалната годност на всички органи и системи. Дълъг е списъкът на болестите, които човек познава, които се срещат системно и масово, но не предизвикват усложнения поради сполучливата намеса на медицината. Разбира се, днес усилията на науката не са насочени към откриването на най – ефикасни лекарства за лекуване на различните болести, а за тяхното предодвратяване. Борбата срещу заболеваемостта се води с много средства. Едно от тях е спортът. Той става все по – популярен, защото хората се убеждават в неговото профилактично, формиращо и възпитателно действие. Здравето е неизбежен резултат от системните занимания с физически упражнения и спортуване. Осигурено със средствата на спорта, то се характеризира с висока степен на жизненост – противодейства на простудните, хроничните и професионални заболявания, ограничава продължителността на боледуването и проявлението на рисковите фактори в ежедневието.

Характерен белег на обществено – икономическото развитие в наши дни е научно – техническата революция. Тя облекчава труда на хората, прави живота им по-лесен, богат и съдържателен. Цивилизацията, прогресът, развитието  и усъвършенстването на обществото са закономерни процеси. Те са историческа необходимост и не могат да бъдат спрени. Спортът компенсира и  противодейства на хиподинамиката, защото осигурява на организма градивно функционално натоварване.

Друга черта на  съвременното общество е урбанизацията. По данни на ЮНЕСКО съотношението на градско към селското население в Белгия е 88%, Израел 87 %, Япония -86%, Холандия – 82 % , Германия – 81 %, България – 65% и др.

Негативните последици за здравето на човека на тези гигантски мащаби на урбанизация са налице. Шумът, замърсяването на въздуха,водата и почвата, нарастването на престъпността, липсата на естествени условия за въстановяване и почивка са характерни белези на големите градове.

Стареенето е генетично програмиран процес, който включва сложни възрастови изменения на различни нива – молекулярно, клетъчно, тъканно, органно и организмово. Старостта е последния завършен етап от развитието на индивида. Определена роля за стареенето играят измененията в жлезите с вътрешна секреция, кислородния глад, измененията в сърдечно – съдовата система, съединителната тъкан и обменните процеси, но в най – голяма степен зависи от промените в нервната система, които се оказват решаващи.

В стареещия организъм се наблюдава атрофия, която често преминава в дегенарация (израждане) на мускулните влакна и съединителнта тъкан. В старческата възраст атрофията достига  до 40 %. Това води до общо намаляване на мускулната маса. Снижава се синтеза на ацетлихолина (вещество, улесняващо предаването на нервно- мускулния импулс), в резултат на което се забавят процесите на възбуждане в мускулите и се увеличава скрития период на рефлекторни реакции. Еластичността на мускулните влакна намалява, което се отразява на техните двигателни възможности – силно се влошава гъвкавостта, бързината, координацията.

С възрастта промените засягат предимно формата и теглото на сърцето. Променя се състава на мускулните влакна, изграждащи сърдечния мускул, които често атрофират. Резултат от влошеното кръвоснабдяване е недостигът на необходимото количество кислород до сърдечния мускул. При работа пулсовата честота не може много да се повиши, а в покой се наблюдава т.нар. брадикардия, дължаща се на отслабналата нервна регулация.

Съвременната наука определя различни средства да противодействие на отрицателните въздействия от хипокинезията и процесите на стареене. Едно от най – мощните средства в това отношения е повишаването на физическата активност. Установано е, че целенасочените занимания с физически упражнения подобряват състоянието на опорно- двигателния апарат. Скоростта на деминерализация на костта намалява, което забавя остеопорозата. Мускулната маса нараства, в резултат на което се увеличава абсолютната и относителната сила и тонуса на мускулите и др. Еластичността на кръвоносните съдове се подобрява, а склеротичните промени в стените им се забавят. Увеличава се способността за възприемане, осмисляне и запаметяване на нова информация, за концентрация на вниманието и за адаптация към външни дразнители. Самоувереността и самочувствието се подобряват, нараства желанието за осъществяване на социални контакти и за реализация в обществото.

Примерни физически дейности:

Упражнения с естествено – приложен характер

Ходене и бягане

Плуване

Ски – ходене

Водни процедури

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: „Спорт за всички“ – Давид Давидов, Пепа Пеева  София, 1995 год.

Leave a Comment

error: Жълт картон!