• октомври 7, 2015
• in Победител

Началото на края на ерата Блатер във ФИФА

Америка и Европа атакуваха милиардната корпорация, Африка и Азия спасиха статуквото засега…

МИШЕЛ ПЛАТИНИ ДОПУСНА БОЙКОТ НА СТРАНИТЕ ОТ УЕФА НА СЛЕДВАЩОТО СВЕТОВНО ПЪРВЕНСТВО

Футболът в днешно време е много повече от спорт, много повече от бизнес, а футболните структури на най-високо ниво са много повече от просто ‘зависими’ или просто ‘корумпирани’. Като повечето мулти-национални и мулти-милиардни организации, ФИФА и нейните служители имат статут на недосегаеми, а властта им дава множество ВИП привилегии и контакти, с които е лесно да се злоупотреби. В същото време те много лесно оставаха в сянка и извън общественото влияние – сега, след 4 годишно разследване, случайно или не – точно в навечерието на изборния конгрес на ФИФА, властите в САЩ подеха мащабната си обвинителна акция, стигнала до ниво вицепрезиденти. Имената им – както досега – не са най-важните, защото на това ниво в управлението и след толкова много години на власт – принципите на всичките са ясни.

Но кой поде обвинителната офанзива срещу първите мъже във футбола? Една жена, която заема позицията си на министър на правосъдието на САЩ от едва 1 месец – Лорета Линч. А едно от нейните главни основания – висши чиновници на ФИФА са използвали американски банки за корупционни схеми.  Въпреки че атаката към ФИФА идва от една страна без особени постижения, тя среща подкрепата от много страни и най-вече на безпристрастните футболни фенове, които отдавна считат организацията за корупционно прогнила и действаща единствено като търговско дружество, каквото всъщност не е. Разбира се, има и защитници, като най-голямо впечатление направи изявлението на руския президент Владимир Путин, който каза, че „Това е поредния просташки опит на САЩ да разшири своето влияние“ – но тук се застъпват и политическите измерения на футбола, а и факта, че именно Русия бе избрана при странни обстоятелства за домакин на Финалите през 2018 г. (четете по-долу).

Някои от най-големите скандали в ерата „Блатер“

2001
Маркетинговата компания I.S.L. – основен партньор на ФИФА – фалира с дългове от над 100 млн. долара, поставяйки ФИФА във финансова опасност. Тогава – в края на първия мандат на Блатер – се разчу за десетки милиони долара, дадени като рушвет на чиновници по търговски сделки с I.S.L, но властите в Швейцария и разследването на ФИФА не доказват „криминално или морално нарушение“.

2002
Обвинение на главния секретар на ФИФА – Мишел Зен-Руфинен – лично към Блатер за лошо финансово управление, конфликт на интереси и злоупотреба с власт. Скандалът отново приключва с вътрешно разследване в организацията, недоказващо нищо… и оттеглянето на Зен-Руфинен.

2002
Огромни скандали и недоволство сред феновете във връзка с провеждащото се Световното първенство по футбол през 2002 г. заради тенденциозната подкрепа към съ-домакина Южна Корея.

2004
Етичен кодекс на ФИФА – приетият документ изчиства понятието „етични правила“

2006
Лъсва схемата на Джак Уорнър за билети за Световното първенство в Германия, която му докарва над 1 млн долара (чрез свързана с него туристическа агенция). ФИФА оневинява Уорнър, като просто изказва „неодобрение“ към неговото поведение.

2010
Едновременното определяне на домакинствата за Световните първенства през 2018 г. и 2022 г. в Русия и Катар и множеството обвинения за предопределеност на избора, корупционни практики и зависимости, взаимна подкрепа и т.н. Дори журналисти хванаха представителите на Нигерия и Таити в готовност да изтъргуват своя глас… ФИФА отново прави разследване със заключението, че докато са се случвали нередностите от етична гледна точка, то те не са повлияли на крайното решение.

2011
Серия от комични коментари на Блатер относно гей-феновете, планиращи да пътуват до Катар, въздържайки се от сексуални дейности, относно предложението за повишаване на интереса към женския футбол, като се наложат по-тесни шорти, относно омаловажаването на расизма във футбола и др.

Цялостното провеждане на кампаниите на кандидатите за нов президент на ФИФА, сред които Луис Фиго и Давид Жинола, както и на самия вот, където ролята на принц Али бе просто да симулира опозиция, подсказват предопределеност в избора и безнадеждната тромавост и корупция в най-висшия футболен орган, но най-важното – показват парадната роля на изборите. Въпреки това реална опозиция не липсва, но по неписаните закони на институцията, тя остава кулоарна и въпреки това гласът на недоволните се чу най-вече чрез президента на УЕФА Мишел Платини, който директно заплаши с крути мерки ако Блатер отново спечели – с бойкот на следващото СП и други (които ще бъдат обсъдени на скорошната среща на УЕФА в Берлин).

Изходът: Сеп Блатер ще бъде поставен пред дилемата да се откаже от поста си срещу заличаване на всевъзможните улики срещу него или … да бъде поставен под безпрецедентен за неговото 17 годишно управление непрекъснат вътрешен, медиен и институционален натиск, който в крайна сметка ще доведе до същия резултат. Още повече, че текущото разследване от властите в САЩ не е единствено, а има и продължаващо разследване от швейцарските власти във връзка с корупционни практики при избора на домакини на СП за 2018 г. и 2022 г. А още незавършил шума около ареста на сподвижниците му, избухна нов скандал за предполагаемата любовница на Блатер – 49 годишната Линда Барас и разкритието на швейцарските медии за присъствието й в хотелската му стая. И както самият г-н Блатер каза, когато обяви, че това ще бъде последният му мандат начело – със сигурност предстои разширяване на бурята във ФИФА през следващите седмици и месеци. Но завърши по философски и по начин, който ще се коментира дълго, победната си реч:
„Ние не се нуждаем от революции, а от постоянна еволюция. Времето е плосък кръг. Аз съм със вас. Някои ще кажат от много време, други ще кажат – прекалено много. Но какво представлява времето? Казвам, че моето време във ФИФА беше прекалено кратко.“

Предстои интересна развръзка, като със сигурност бе поставено началото на края на управлението на Блатер, неговото обкръжение и неговата политика!

---

 

Мачът на мачовете

Sporta.bg прави обзор на мачът на годината в полусредна категория по бокс:

На 2 май светът ще замръзне, защото един от най-очакваните мачове в цялата история на бокса ще стане факт в емблематичната „MGM Grand Garden Arena“, Лас Вегас.

Феновете на бокса настояваха за подобен двубой от години насам, но по една или друга причина, пътищата на двамата великани винаги се разминаваха. Сега обаче всички въпроси ще получат своя отговор, а Мейуедър и Пакиао ще определят кой е най-голямата звезда на бокса на нашето съвремие.

Цялата статия може да прочетете ТУК
Източник: Спорта БГ / sporta.bg

---

 

Спортът за студенти и ученици

Америка промотира начин на живот, който не се приема от много хора в другите страни. Това наистина е живот, който не е предназначен за голяма част от света, но Америка промотира и друг вид живот – спортния.

През далечната 1852г. за пръв път възниква идеята за междуколежански спорт. Първите съперници са Харвард и Йейл, а спортът – гребане.

През 1905 година е създадена и първата организация за междуколежански спорт в Ню Йорк, която включва 62 институции за висше образование. Организацията е наречена Интерколежанска Атлетическа Асоциация на Съединените щати(IAAUS). Името й е променено на Национална Колежанска Атлетическа Асоциация през 1910 г. , което е и настоящето наименование.

Първите спортове, които се включват са леката атлетика и баскетбола, които и до днес са едни от водещите. През 1982г. се прави значителна промяна в организацията на Асоциацията като на жените също се дава право да практикуват различни спортове. Спортовете, които се практикуват са лека атлетика(открито и закрито), футбол, баскетбол, сокър, стребла, ски, голф, бейзбол, крос – кънтри, хокей на трева, хокей на лед, лакрос, волейбол, борба, боулинг, фехтовка, гимнастика, водна топка, тенис, плуване, софтбол, стрелба. Най – големите спортни компании отразяват от средата на двадесети век колежанските спортове – CBS,ESPN, FOX.

Това не е исторически преглед, а бе бързо преминаване през едни от най – важните моменти в съществуването на тази асоциация. По – важно е да се изясни смисълът на такава организация. Спортът е едно от най – великите дела на човешката мисъл. Той дава на хората възможността да се развиват умствено и физически, да създават социални контакти, да преживяват заедно емоцията от играта, състезанието.

Основното направление в тази организация е даването на шанс на всички участващи да се докажат. Наличието на толкова много спортове дава избор за това каде даден младеж ще се чувства най – полезен, ще допринесе за успеха на колежа си, за собственото си развитие.

Това е една малка Олимпиада, която се провежда всяка година, вместо на четири. Това е място, където новите звезди на спорта се създават. Това е място, където младежът има избор към избора на професия за себе си. Професионално развитие в спорта или професионално развитие в специалността. Два много важни избора за всеки човек, който държи на своето израстване. Спортът учи на дисциплина, отговорности, които след това ще помогнат в кариерата, в живота.

Колежанският спорт променя изцяло концепцията за съвременния студент (колежанин). Това се дължи на фактора,че през цялото си обучение, човек е почти професионално ангажиран със спорта, с всички странични неща свързани с него – медиини изяви, пътувания, среща с фенове и т.н.

Възможността за реализация след това е голяма, защото в колежа се дава познание за това как да успееш занапред. Дава се избор – работи здраво на терена и стани новия Леброн Джеймс, Лендън Донован, Майкъл Фелпс, и имай качествено образование или работи здраво на терена, и здраво на часовете, и използвай шанса за реализация в големи компании, предприемачеството.

Университетът трябва да предлага на младия човек всякакви възможности за реализация в живота. Но това не става само чрез провеждане на теоретични часове, а чрез реални неща – спорт, практикуване в реални условия на специалността, среща с висококвалифицирани хора, които да предадат своите познания натрупани чрез опита.

Университетският спорт трябва да предлага на човека възможност за физическо и умствено развитие, възможност за пълноценно преминаване на обучението.

–––––––––––––-

Арсенал срещу Евертън

Арсенал и Евертън влязоха в двубой, който засяга играта на двата отбора в Шампионската лига през следващия сезон.

Роберто Мартинес бе поставил Лукаку отдясно, Миралас отляво, както и Баркли, Бари и МкКартни в средата на терена.

Така поставени играчите на Евертън можеха да се възползват от „слабото” звено в защитата на Арсенал – Монреал, като Лукаку играеше срещу него и Фламини, който не се справи със задачата си да осигури покритие на опасните атакуващи играчи на противника.

Арсенал започна с Росицки и Касорла като атакуващи халфове, докато Подолски бе изнесен вляво, където се очакваше да донесе проблеми за защитата на Евертън.

Предполагаше се, че играта ще бъде концентрирана в това да се спечели центъра на игрището и топката да бъде по – често спечелена в тази зона, която и за двата отбора е основна за постигане на успех в срещите досега. Евертън съумя да използва предимството си в средата на терена и повлия върху развоя на срещата с овладяване на централната зона и задържане на топката за по дълги периоди от време.

МкКартни и Бари се допълваха много по – добре в мача, отколкото Артета и Фламини. Играчите на Арсенал бяха твърде далеч в части от срещата и това позволи на играчите на Евертън да използват пространството помежду им. Дефанзивните играчи на Евертън не се притесняваха от атаките на Арсенал, защото бяха подкрепяни от стабилните изяви на крайните защитници и крилата. Като допълнение е добрата игра на централните защитници.

Евертън изигра много добре първата част като често започваше атаките си от едната страна(дясно) и бързо преминаваше на другата страна, като преминава лесно покрай играчите на съперника (особено Фламини). Те използваха така организацията на атаката си, за да използват пространствата оставени от халфовете на Арсенал, които прилагаха висока преса.

Рос Баркли показа добра игра след като влезе на мястото на Озман, който се контузи. Той завърши мача с 91% точност на подаванията, което показва,че може да с успех да играе на тази позицията на в следващи мачове.

Двубоят започна с високо темпо, като и двата отбора се опитваха да спечелят топката. След гола на Нейсмит, Арсенал започна да владее топката, но Евертън имаше две неща, които Лондончани нямаха: Динамика и Ефективност.

Играчите на Евертън използваха добре пространствата оставени между халфовете и защитниците на съперника.

Нито един играч на Евертън не стоеше статичен. Винаги се придвижваха към противника. Накъдето и да беше придвижена топката, играчите се движеха компактно и така успешно се защитаваха още в предни позиции.

Футболистите се задържаха предимно в собствената половина и се опитваха много отнемания още в централната зона.

Атаките на отбора се развиваха предимно от лявата страна, като там движеща сила бе Бейнс. Баркли успешно изигра мача от позицията на плеймейкър.

Евертън постигна добра честота на ударите, докато владееше топката. Играчите на Арсенал не успяваха да осъществят защитните си задачи, като често изоставаха в покритието на противника. Това бе и в основата за успеха на Евертън.

Борбата за Шампионската лига се очертава да продължи до края на първенството след този мач. Евертън показва страхотна игра през този сезон и ще е удоволствие да ги наблюдаваме до края на сезона.

––––––––––––––––

Манчестър Юнайтед – Байерн Мюнхен

Байерн Мюнхен вече спечели титлата в своето първенство, докато за Юнайтед остана битката за Лига Европа през този сезон.Немският отбор бе определян като фаворит в срещата, но играчите под ръководството на Мойс показаха добра дисциплина в защита и ефективно използване на силните си страни.

Байерн е отправил до този момент в ШЛ  – 19.6 удара на мач, 69.7% владеене на топката(1 място в турнира)и 90.3% точност на подаванията.В Бундеслигата показателят за владеене на топката е 71.4%,  18.8 удара на мач и 88.8% точност на подаванията.

Без загуба в първенството, с 82 вкарани гола и 16 допуснати.

Най – опасният играч на Байерн се очертава Робен, който е отправил средно 5.3 удара на мач( 3-то най – добро до тук в турнира).

За сравнение Манчестър не се намира в най – доброто си положение с цели 10 загуби в първенството и 7 място.

Добре в ШЛ се представят  Руни и Видич, които са най – полезни за клуба.

От по – горните статистики се вижда голямата разлика в работата с топка през мача. Боатенг и Мюлер, които играят на същите позиции като Руни и Видич са осъществили 145 докосвания до топката, докато двамата от Юнайтед 80. Висока е точността на подаванията за двамата немски играчи, които надвишават 90%.

Гуардиола налага своя стил на футбол, който се отразява на всеки аспект от играта. Дълги многоходови комбинации, изпълнени с множество докосвания до топката. Всеки играч е включен в организирането на атаката и завършването и, независимо от позицията.

Най – добрият играч на Байерн е несъмнено Рибери. Той бе номиниран и  за най- добър играч през миналия сезон. През тази кампания той има 7 мача, 3 гола и 1 асистенция. Относно играта му с топка се е подобрила от 83% точност през миналия сезон на 86% през това издание на турнира.

В Бундеслигата Ребери е отбелязал 9 гола, асистирал е 10 пъти, отправил е 54 удара към вратата, а подаванията му са 887 или 84.4% точност.

За сравнение – Алексис Санчес (Барселона), който може да играе и на позицията на Рибери има 581 точни подавания и 80.2% точност.

Другото опасно оръжие на Байерн е Ариен Робен. Играчът бе в основата на успеха през миналия сезон в Шампионската лига. До сега в турнира Робен е изиграл 7 двубоя като е отбелязал 3 гола, асистирал е 3 пъти и е отправил 37 удара към противниковата врата. Под ръководството на Пеп, Робен е подобрил работата си при подаванията като през миналия сезон е направил 230 точни подавания и 82.4% точност, а през този сезон до тази фаза е направил 351 подавания и точност от 87.1%.

Защитата.

Мойс избра Гигс, Фелайни и Карик в средата на терена, като така заложи на повече сигурност при защита.

Майкъл Карик е пресякъл 73 подавания, Фелайни 29, като белгиеца е извършил и 29 нарушения и 48 изчиствания на топката в английското първенство. Райън Гигс е човекът, който носи опита в халфовата линия. Въпреки,че няма основна роля в повечето двубой, неговите силни качества са подаванията и статичните положения, където той може да бъде използван.

Тримата действаха стабилно в централната част на терена, като до голяма степен елиминираха опасностите, които играчите на Байерн можеха да създадат.

Юнайтед пресираше отбора на Байерн с Руни и Уелбек в предни позиции. Фелайни вършеше това в халфовата линия, където притискаше противника и го принуждаваше да сбърка.

Пресиране в половината на противника. Уелбек и Руни подкрепени от Фелайни.

 

 

 

 

Опасността за Юнайтед бе на фланговете, където действаха Рибери и Робен. Бързите и технични комбинации бяха насочени към извеждането на играч в позиция за отправяне на подаване към точката за изпълнение на дузпа, където играеше Мюлер(след това Манджукич).

Юнайтед се защитаваше предимно 4-4-2 като преминаваше на моменти в 5-4-1 или 4-5-1.Пресата, която  оказваше отбора бе насочена към изтласкването на противника към собственото поле и движението на топката да става в зони, в които не са с голяма ефективност.

Ако разгледаме внимателно защитната постройка на Юнайтед можем да видим 4 основни елемента.

1. Играта на Централните защитници – през целия мач стоят много близо един до друг. Това не предоставя възможност на противников играч да играе с топката.
2. Подсигуряване и пресиране на фланга – Когато топката се владее от крилото на противника срещу него веднага е десният/левият външен халф, който е подсигурен диагонално от крайния защитник.
3. Вътрешните полузащитници – пресиране на противниковите играчи и компактно придвижване на близко разстояние.
4. Подсигуряване на частта от терена, в която не е топката и готовност за пресиране, ако топката бъде върната назад.

При контра – атака на Байерн, централните защитници оставаха в наказателното поле, крайните защитници и външните халфове пресират противниковия играч(ако топката е в него), нападателите също се връщат към соственото наказателно поле. Игра 2 -1 срещу владеещия топката и лично покритие на останалите играчи.

Защитната игра не винаги е привлекателна за страничния зрител, но самото движение, синхронът на футболистите прави този начин на игра на Юнайтед симпатичен. Отборът показва страхотна тактическа дисциплина, движение по терена, изпълнение на индивидуалните задачи.

Защитната игра не включва само полевите играчи, но и вратаря. При всяко връщане на топката, Давид Де Хеа не задържаше топката, а я изпращаше в безопасна зона(към тъча или в предни позиции).

НЯКОИ ИЗВОДИ ОТ ИГРАТА НА БАЙЕРН МЮНХЕН

–          Противникът е пропуснал и топката вече е в наше притежание – НЕ СЕ Бави – топката веднага се подава на свободен съиграч.

–          Използвай диагоналните подавания за смяна на посоката на движение на топката

–          Ако противникът те пресира, не спирай движението на топкатата – следователно и противникът ще се движи към нея. Използвай късите подавания за бързо придвижване между малките пространства при сгъстена защита.

Головете.

Манчестър изпълзва ефективно статичите положения и отбеляза гол чрез Видич. При гола на сърбина, той бе оставен непокрит като успя да обработи топката по най – добрия начин с глава.

Голът на Байерн бе изработен след чудесно придвижване на играчите.

Робен поема топката и дриблира с нея срещу пресиращите го защитници.

Рафиня се придвижва в пространството зад гърба му и получава подаване. Центрира към добре играещия с глава Манджукич, който е зад гърба на Фърдинанд и отклонява топката към заелия позиция в свободното пространство оставено в наказателното поле – Швайнщайгер.

Завършващият удар бе насочен много добре към горния ъгъл на вратата, където вратарят трудно може да я достигне.

Като заключение.

Чудесен тактически двубой, в който се видя,че победителя още не е решен, въпреки гола на чужд терен.

Предимството е за Байерн, но Манчестър Юнайтед е отбор, който е способен да преодолее всеки противник.

Използвани източници: www.whoscored.com/

––––––––––––––––

ПСЖ – Челси

––––––––––––––––

Барселона – Атлетико Мадрид

––––––––––––––––––

Арсенал – Манчестър Сити

Факти за двата отбора

Последни 5 мача за Манчестър Сити – 4 победи (срещу Стоук Сити, Хъл Сити, Фулъм, Манчестър Юнайтед)  и 1 равенство ( срещу Норич)

Последни 5 мача на Арсенал – 2 победи( срещу Съндърланд, Тотнъм), 1 равенство (срещу Суонзи), 2 загуби ( сруещу Челси, Стоук Сити)

Двата отбора бяха в съвсем различна форма преди този мач. Манчестър Сити категорично върви към титлата и единствено равенството срещу Норич(о-о като гости) в последните 5 мача спря отбора да са с крачка по – близо до титилата.

Арсенал от претендент за шампион се върна там, където сенамира от  2005г.  – четвъртото място.

Манчестър Сити победи убедително градския противник Юнайтед с 3- 0 през седмицата и след отпадането си от Шампионската лига са изцяло насочени към титлата в Англия.

Арсенал спечели 4 точки от последните си 3 мача (срещу Челси, Суонзи, Тотнъм) ,като непостоянните изяви на отбора донесоха 8 попадения във вратата им.

Стартовите състави на двата отбора:

 

Играта

Средата на терена

Мачът протече при много високо темпо на игра, изключително в центъра на игрището.

Многобройни бяха грешките в подаванията и имаше липса на креативност от полузащитниците. Яя Туре направи един от слабите си мачове за Ман. Сити заедно с Фернандиньо, като двамата се включиха повече в атака към края на двубоя.

За Арсенал в средата започнаха Артета и Фламини, което  е възможно най – дефанзивната двойка полузащитници на отбора. Изключително впечатление направи Фламини, който отбеляза гол за Арсенал и напрестанно се включваше в атаките на отбора.

Фламини завърши двубоя с 31 успешни подавания, 1 отнемане на топката, 2 пресичания на топката, 2 удара към вратата на съперника.

Креативноста при двата отбора не дойде от Жиру или Джеко, които бяха доста изолирани от играта като единствени нападатели. Жиру би могъл да е ефективен, когато играе по – назад, но неговата задача бе да е около централните защитници. Когато Арсенал напада той трбява да отдалечи защитниците от зоната им, да освободи пространство за бързите крила на отбора. Поради тази причина,  той не би бил добър избор за задържане на топката при разиграване, където Компани и Демикелис пресират, за да отнемат притежанието.

Играта бе интензивна и затова допринасяха играчите и на двата отбора. В двете страни са едни от най – бързите и технични играчи в лигата. В създаването на опсани положения се отркроиха играещият добре Самир Насри, Навас, Д.Силва за Ман.Сити и Томаш Росицки, Лукас Подолски и Санти Касорла за Арсенал.

Давид Силва умело използваше пространствата зад Джеко и освободеното място около позицията на Гибс, който играеше срещу Навас. Силва изигра няколко добри топки от тези позиции включително и при отбелязването на гола в 18 – та мин.

Грешка в средата на терена(където Навас се намеси при отнемането на топка от Подолски) позволи на Туре да подаде към Силва, който успя да дриблира към наказателното поле, където подаде към Джеко, който стреля, топката се отби в страничния стълб и Силва вкара топката в мрежата.

При ситуацията играчите на Арсенал и Манчестър Сити са 4 v4. Проблемът е в неправилното заемане на позиция на Мертезакер,който не пресира достатъчно Джеко.

Оставеното свободно пространство зад гърба позволява на Джеко да отпправи удар към вратата. Поемане с десия крак и изстрел с левия. За добрър нападател като Джеко тази позиция е удобна.

Вермаелен остава с гръб към продължаващия движението си Силва и не може да реагира на удара на испанеца.

И в мача срещу Манчестър Юнайтед, Давид Силва използва пространството между централните защитници, за да пробие с топката.

При пъвия гол, опитът му не се получава, но следва подобна ситуация като гола Силва срещу Арсенал.

Топката отново е изпратена в към зоната на десния защитник, където следва удар на Насри и добавка на Джеко.

Защитата на Арсенал не се представи на виско ниво в тази ситуация. Като и в предишния мач срещу Суонзи допусна индивидуални грешки на Вермаелен и Фламини(отбеляза си автогол).

И в двата мача пролича пространството между централните защитници, което се използва ефективно от противниковите играчи.

Голът на Арсенал се получи в следствие на взаимодействие между Подолски и Фламини. Подобски бе и в основата на двата гола срещу Суонзи като отбеляза единия и подаде за втория гол. Сега отново асистира.

В началото на разиграването топката е около страничната линия, където Саня подава към Жиру. Той е пресиран от Демикелис. Ето тук проличава положителната страна на Жиру, който може и да не е най – бързия играч, а е най – ефективен, когато е с гръб към вратата и трябва да подаде топката.

Демикелис е изваден от позицията си.

Защитниците на Сити вече са разделечени и това позволява на Фламини да се придвижи към вратата.

Топката е насочена към Подолски, който центрира към точката на дузпата.

Компани продължава движението си със Санти Касорла като остава Фернандиньо зад себе си.  Подхлъзването на Фернандиньо и липсата на по – агресивна преса от страна на Демикелис към Фламини дават възможнаст за отбелязване на гол.

Подолски

Ключов фактор за гола на Арсенал е играта му по лявото крило. Защитата му срещу Сабалета не бе добра, но атакуващите му действия дадоха резултат. Подолски няма дисциплината да се придвижва с крайния защитник във фаза защита и това е минус в играта му.

26 получени паса

За сравнение Навас е получил 44 подавания

Играта надвата тима достави удоволствие на зрителите и предложи много емоционални моменти. В крайна сметка всичко се свежда до играта на Подолски и Гибс и Навас и Сабалета. Това бяха най – опасните зони по терена и повечето положения дойдоха от грешките на едните или другите.

Как реагираха мениджърите? Венгер остави Подолски и Гибс да действат заедно, като им се довери и това донесе успех. Пелегрини избра Милнър, когато видя,че нещата по фланга не вървят и подсили отбора с този чудесен играч, който е много работлив на терена, но не атакува колкото Навас.

Това бе един различен подход от страна на двамата треньори.

Мачът бе чудесен и смятам,че точката е реалния резултат.

Използвани източници: http://www.fourfourtwo.com, http://www.zonalmarking.net

––––––––––––––––––––-

Грешна стъпка за Челси

За втори път в последните 3 мача Челси пропуска възможността да вземе пълния комплект точки от гостуване.

Две седмици след загубата от Астън Вила, отборът на Жозе Моуриньо допусна втора загуба с 1 на 0 от борещия се за оставане в елита – Кристъл Палас.

Тази спънка ги оставя на 2 точки зад добре представящият се отбор на Ливърпул(след победа над Тотнъм) заемащи вече първото място в класирането.

Победата дава на Крисъл Палас 5 точки преднина пред останалите отбори в дъното на класирането.

Моуриньо заложи на вратаря– Петър Чех, централна двойка защитници – Гари Кейхил и Джон Тери, Бранислав Иванович – десен защитник и С.Аспиликуета – ляв защитник.

От обикновената защитна четворка към халфовата линия и нападението, където схемата на Челси бе 4-3-3. На върха на атаката действаше Ф.Торес, Андре Шурле игра в дясно, а Азар вляво на нападението.

Халфовата линия бе оформена от Н.Матич, Д. Луиз и Лампард.

Крисъл Палас бе със стандартна формация 4-4-1-1 с Камерън Джером в предни позиции, подкрепян от Джо Ледли. Зад тях отборът бе организиран в две линии на халфовете и защитата. Дж.Пънчън игра отдясно, Я.Болази бе вляво на халфовата линия. В центъра на халфовата линия действаха Дикагой и Йединак.

Защитната четворка бе десен защитник – Мариапа, С.Дан и Дилейни – централни защитници и ляв защитник – Уорд. На вратата бе Сперони.

В половината на Челси бяха само Джером и Ледли, където тяхната преса лесно бе преодолявана от защитниците и халфовете. Превъзходството бе на страната на Челси, които почти винаги имаха преимущество 4 на 2 в собствената половина.

Проблемът за Лондончани бе след центъра, където те срещнаха един много добре построен защитен блок от 8 играча, който не позволяваше топката лесно да стигне до вратата.

За Челси опасността идваше от левия фланг, където Пънчън и Мериапа бяха способни да стигнат до добри позиции като бързо обработваха топката помежду си.

Челси създаде опсности чрез Д.Луиз и Азар, които се опитаха да отправят опасни удари и да създадат голова ситуация.

През първите минути на мача „Сините” не можеха да създадат добри положения за гол, но и разиграването им често завършваше с неточни подавания в половината на противника.

Челси успяха да създадат опасно положение чрез Шурле, но Дилейни предотврати опасността.

През второто полувреме Челси не бяха способни дори да създават такива положения, защото двете линии –халфовeтe и защитата бяха много добре организирани. Единствената възможност за някакво разиграване бе през централните части на терена.

Подаванията на Лампард 29 от 35 (от които 10 успешни в половината на противника) опита са насочени към зоните на крилата и централната част на терена, където Палас позволява на Челси да разиграва.

Давид Луиз също не успява да използва качествата си на разиграващ халф и завърши двубоя с 8 точни подавания в половината на противника.

Неманя Матич успява да реализира 20 от 31 опита за подавания в половината на противника. В средата на терена реализира 36 от 40 опита, но подаванията му са насочени предимно по ширина на терена, без да са особена опасност за Палас.

Неманя Матич подавания

В атакуващ план най – голямата опасност за Палас бе Азар. Той създаде 2 шанса за отбелязване на гол и направи 22 успешни подавания в половината на противника.

Дж. Пънчън и Болази бяха най – опасните играчи за Палас. Те отправиха общо 7 удара.

Йединак направи добър мач, като помогна много в защитен план на съотборниците си. Направи 8 изчиствания на топката(6 изчиствания с глава), 2 блокирани удара, 4 отнети топки, , 2 блокирани пробива, 5 пресичания, 7 спечелени единоборства. С право спечели приза за играч на мача.

Дикагой направи 28 успешни подавания и 85 % точност. Спомогна за създаването на няколко опасни ситуации.

Центриранията от ляво донесоха и победния гол за Крисъл Палас. Уорд центръра към целта си – Ледли, който се бе придвижил към близката греда и така Тери се озова в позицията, от която си вкара автогол.

След Гола, Моуриньо отгорвори с Мохамед Салах, който замени Лампард.

Салах отдиде вдясно, Шурле в централната част, а Оскар се премести в дълбочина, откъдето разиграваше топката заедно с Матич.

След гола, Палас се отдръпваше все по – дълбоко в половината си, а Челси напредваше напред. Палас промени схемата си на 4-5-1, крайните защитници се задържаха повече в защита, а Джероме остана сам в нападение. До края на срещата Палас посрещнаха 38 пробива и 13 корнера и завършиха с 33% владеене на топката.

Моуриньо вкара в игра и Демба Ба и формацията дори изгуби значение. Важено бе отбелязването на попадение.

Инетерсното бе,че Палас можеха да вкарат още два гола след контра –игра. Пънчън и Джероме пробиха в нападение и 2 на 4 успяха да създадат голова ситуация. В 74 мин. Джероме, този път с подкрепа от Йединак и отново бе на голова ситуация.

Челси не успя да разбие добре постороената защита на Палас. Въпреки,че миналия кръг победиха Арсенал сега надеждите им за титла понесоха сериозен удар.

Материалите на тази страница са разработени със съдействието на Калоян Чернев