Сеп Блатер: Европейски политици повлияха при избора на Катар 2022
Президентът на ФИФА Сеп Блатер заяви, че европейски политици са оказвали натиск върху членове на ФИФА да гласуват за домакинството на Катар за Световното първенство през 2022 година. „Да, определено имаше директно политическо влияние. Европейските лидери препоръчаха на своите футболни членове да гласуват за Катар 2022, защото те имат големи икономически интереси с тази страна „, заяви той пред Die Zeit. Президентът на УЕФА Мишел Платини, който единствен от членовете на ФИФА обяви, че е гласувал за Катар, отдавна отрича, че е бил повлиян от френския президент Никола Саркози. Слухове за това се породиха от една вечеря, организирана от Саркози за Платини и за Емирът на Катар Шейх Хамад Ал-Тани преди гласуването за домакин, провело се през 2010 г. „Да се вярва, че моят избор за Катар 2022 е бил в замяна на споразумения между Франция и Катар, е чиста спекулация. Аз направих своя избор независимо, следвайки чистата логика, която винаги съм защитавал: отваряне към страни, които никога не са посрещали големи спортни събития“, зави още Платини.
Написана от ЕКИП Фуутура
Бързото решаване на ситуациите … е въпрос на бърза мисъл
Много хора смятат, чe рецептата за успеха в отборните спортове и най-вече във футбола, се състои в колективната работа, постоянни и развиващи тренировки. Успехът може да се начертае независимо от възрастта на футболистите във един отбор и неговото ниво. Държанието и методите на един треньор определят характера на отбора, личността и философията която предава на своите играчи влияят върху техните чувства. Със своето държание може да им вдигне самочувствието, да ги накара да се почустват значими и да им вкорени страстта на еуфорията.
Помощи за треньора: Един Важен инструмент за треньора е създаването на файл (папка-архив) с постиженията на всеки един играч по отделно – неговата съсредоточеност и ниво на изпълнение на отделните задачи във тренировъчния процес. Този файл трябва да е достъпен за играчите с цел правенето на точни забележки върху липсите на всеки футболист. По този начин треньорът затвърждава с доказателства причините за неизползването на даден футболист като му дава дава повод да продължи да работи упорито
Комбинация на възможностите на футболиста.
Много е важно във футбола, играчите да действат без собствената воля и в предварително начертана рамка. Важно е да използват мисълта си имайки развито чувство за отговорност и взимане на решения. Характерно е че един футболист държи топката в краката си около 5% от общото време на мача. В съвременния футбол бързината на мисленето е еднакво важна с бързината на тялото, като и двете характеристики в по-голямата си част са генетично заложени и имат определен процент на развитие чрез тренировки.
Един добър футболист трябва да освен скорост, да има точност и издържливост. Тези три компонента трябва да са развити до висока степен и да бъдат свързани по между си, както и да си взаимодействат. Вярно е, че съчетаването и сработването на тези величини е трудно за един футболист, но спрямо съвременните изисквания на футбола, успеше е този, който реагира на създадените се ситуации и възможно най-висока скорост съчетано с най-голяма точност. Примерно ако един нападател е силен и бърз но няма точност при завършването е еднакво неефективен със един който завършва с точност ситуациите но трудно излиза на такива. В повечето случаи неуспехът на някои талантливи футболисти не се дължи на физическите или техническите възможности, а е въпрос на „акъл”.
Мисълта на терена!
На игралното поле футболистът трябва да мисли, да е съсредоточен о да се опитва да „прочете” ситуациите, използвайки предвидливостта. На тренировка трябва да се задават въпроси на играчите като: „Беше ли заел най-добрата позиция?” или „беше ли заел правилната позиция?”. Навременната намеса по време на тренировка от треньора за поправка на грешки от страна на играча помага за усъвършенстването му.
Игрови условия по време на тренировка!
В ситуации в които противника ни намира неподготвени или сме се позиционирали грешно, се налага да се извършват спринтове от играчите съпътствани със нарушения. Тези бързи действия които изпълняват играчите трябва да бъдат интегрирани във тренировъчния процес. Около 90% от спринтовете са с дължина от 5 до 20 метра, логично е да се наблегне на тези разстояния. Едно предложение е да изпълняват общо 15 спринта на различни разстояния като най-дългия да бъде около 60 метра, 1 или 2 пъти седмично. Също така 40% от спринтовете се изпълняват с топка така, че трябва да се тренира и по този начин. За осъществяването на комбинирана технико-тактическа тренировка се изисква задоволително физическо състояние на играта.
Колкото повече се развиват нещата, толкова повече науката навлиза във футбола. Доста треньори взимат на предвид изследванията и проучванията които се правят в евроипейско и световно ниво и се опитват да използват нови методи във треноровъчните програми.
Философията на съвременния треньор!
А – Във футбола се чертае успехът.
Б – Тренировката трябва се провежда със висока степен на концентрация.
В – Треньорът трябва да покаже на играчите си че са важни за него.
Г – Треньорът трябва да има мечти и амбиции за да ги предаде на свойте футболисти.
Д – Когато някой иска да промени нещо, започва пременяйки собственото си отношение.
Е – Добрият треньор „създава” добри играчиумният „създава” умни.
Ж – Главата е трети крак.
З – Треньорът трябва да повдига самочувствието на своите играчи и да ги насърчава да взимат решения.
Написана от Кириякос Георгиу
Уникална тренировъчна зала за целите на немския Борусия (Дортмунд) ще се появи в най-скоро време. Затвореното помещение е предвидено само за един футболист, който получава непрекъснати пасове от автоматизирана система. Освен, че трябва да овладее коженото кълбо по най-бързия начин, футболистът трябва да го изпрати и в точно указаната цел.
Написана от Кириякос Георгиу
С каква система играят футболните треньори в България?
Те гласуваха, резултатите са видни, а изводите ваши!
Още в първите дни от съществуването на сайта пуснахме анкентна карта в началната ни страница. Целта беше да разбереме каква система използват съвременните треньори в страната. Така направихме извода че по-голямата част от треньорите играят с изпитаната система 4-4-2 или съвременната 4-2-3-1. По-малка част от треньорите избират 4-3-3 а останалите системи оформят анкентната карта с съвсем ниски коефициенти.
Написана от Кириякос Георгиу
Възможности за само-издържане на футболен клуб
В условията на Световна финансова криза, която бе предопределена от дълготрайната духовна такава, ставаме свидетели на криза и във футболния сектор. По-точно, вече не сме свидетели как некадърни управници властват по клубовете, но въпреки това успяват с машинации да връзват бюджета, че и да излязат на плюс, а виждаме как в условия на пазарна стагнация същите тези управници се опитват да разпродадат клубовете и да се опитат да спечелят пари за последно от тях. Но пазарната стагнация далеч не е единственото, което притеснява т.нар. инвеститори във футбола. Някои други неща, които се усещат от по-големите клубове и са безнадеждни за поправяне при по-малките, карат президентите на някои отбори да се оглеждат за евентуални купувачи, защото е свръх-ясно, че в бъдеще ще трябват огромни инвестиции в клубовете, които или не могат да се извършат, или няма това желание. Кои са тези неща, които обуславят и предопределят бъдещата футболна карта на България? Ще спомена само основните причини, които ще доведат до прекратяване на някои сегашни порочни практики в управлението на футболни клубове и в крайна ще доведат до подобряване на футболната среда като цяло – натиск от УЕФА за справяне с всички проблеми на финансирането, базите, безопасността, планирането и др., световната финансова стагнация и във футбола, ангажирането на държавата със спорта и т.н.
Ставайки свидетели на многобройните затруднения, които изпитват собствениците на футболни клубове в България особено напоследък, бих искал да провокирам бизнес инициативи в тази насока извън предстоящото без-алтернативно консолидиране и установяване в клубовете на финансово стабилни структури. Но нека преди това да погледнем как е по света. Ако изходим от западно-европейският модел на управление на футболни клубове, основните пера за оформяне на бюджета са маркетинг и реклама, спонсорство, продажба на собствена марка, тв права, продажба на кадри, постъпления от билети и карти, приходи от турнета и приятелски мачове… В американския модел, освен посочените дейности, футболните клубове масово формират още няколко приходни пера – къде от пословичната им предприемчивост, къде от благоприятната обществена и бизнес среда, къде от внасянето на сполучливи модели от традиционните за нацията спортове (баскетбол, американски футбол, бейзбол и др.) – приходи от консумацията на хранителни продукти по време на мач, приходи от фондации и благотворителни организации, дори и приходи от пробни периоди – tryouts – на играчи.
Ако представим за Източен модел при управлението на футболни клубове (поради многобройните си сходства) Азия и Африка, може да се наблюдават различни участници в управлението на футболните клубове. Докато в предишните два модела управлението е установено изключително в частния сектор, то в тези две развиващи се футболни дестинации все още има клубове с решаващо държавно, обществено или градско управление. В повечето от тези страни рекламният и тв пазар не са особено развити и основна част от приходите си остава създаването на качествен футболен продукт. От няколко години е тенденция големи футболни клубове или личности да откриват свои школи, академии или фондации в страните от Азия и Африка не само, за да привличат добри играчи, а и да присъстват като марка на тези развиващи се и жадни за футбол дестинации и пазари. А трансферната политика и предсезонната подготовка на доста Евро-колоси страда за сметка на присъствието (и физическо!) и популярността на тези пазари, породено от маркетинговата им стратегия.
България е член на УЕФА и ФИФА, намира се около 30 място по клубен коефициент и по сила на националния отбор. Въпреки това, актуалното състояние на родния и световния футбол не ни дава право да принадлежим към нито един от посочените модели – нито като качество, нито като държавна политика, нито като феърплей, нито като обществена ангажираност, нито като планиране, нито като бази…най-малкото като управление. Ето защо – на база на конкретни футболни стойности – ние не бихме могли да принадлежим реално към нито един от посочените модели в което и да е отношение и дори твърдя, че някои африкански страни в момента ни изпреварват.
Имайки предвид всичко изброено в сравнение с нормалния футболен свят, можем само да споменем някои конкретни насоки за цивилизоването на родната футболна джунгла. За пореден път ще спомена за водещата роля на държавата в този процес – първо като законодателна отговорност и второ – като основен коректор на съмнителните процеси. На второ място е инициативата у самите клубове и техните собственици и управници. Когато един ден футболните клубове престанат да бъдат средство за пране на пари и печелене на влияние и обществено позициониране и имат като амбиция осигуряването на спортна принадлежност на възможно най-голям кръг от хора, тогава може би биха се съсредоточили в по- удачни усилия, които да доведат до огромна възвращаемост. Когато всеки футболист, треньор и ръководител има спокойствието да налага своите качества в честен спортно-състезателен процес, тогава качеството на футболния продукт би се вдигнал. Когато се извършат необходимите инвестиции в маркетингови решения, удобството на феновете, обществената ангажираност на клубовете, тогава вече ще може да се говори за реална футболна бизнес среда. Дотогава? Дотогава ще се залъгваме с персонални битки, нагласени събирания, шуро-баджанашки оплитания…
Написана от ЕКИП Фуутура
Световен и селски футбол
Всичко написано тук е с единствената мисъл да се осветли истинското лице на футбола по принцип и състоянието му в България и по-конкретно – на неговите аматьорски начала и проявления, които би трябвало да са в основата на футболната пирамида.
Да започнем оттам, че масово модерният футбол е стартирал като спорт за забавление и разнообразие от сивото ежедневие на работническата класа. Това се е случило преди повече от 100 години. С течение на времето тоз спорт е добил статут на социален феномен и – отначало възприеман като средство за разтоварване – в последствие се е развил до престижна и желана професия. Общо взето такава е и историята на всички други спортове в наши дни. Дали обаче трябва да причисляваме футбола като модерен спорт или – както е при Олимпийските игри – трябва да се примирим, че някои нови неща са просто добре забравени стари? Фактите и за двете теории са много и за момента няма категорично обяснение и разбирателство по въпроса дали всъщност древните спортове с топка – „обработвана” с ръце и крака, си приличат толкова много с настоящите техни заместници. И дали ако се докаже, че си приличат толкова много, това няма да доведе повече въпроси отколкото отговори? Например – за сакралната същност на играта с топка, за символизма и тайнствеността на футбола, за скритите послания на числата, за тактическите и стратегически схеми за игра… Не е и случайно, че всеки който опита от тази футболна магия, остава привърженик на „Най-великата игра”, „Царят на спортовете”, „Езикът на народите”, „Заместникът на войните”.
За съжаление на многобройните привърженици на футбола у нас, през последните 20 години държавните първенства стават все по-безинтересни и неконвертируеми. Доказателствата за това са много и най-разнопосочни – липса на държавна политика, липса на спонсори, липса на качествена среда за обучение и практика на футболното майсторство, липса на градивна и стойностна критика, повсеместните корупция и приятелски кръгове…Не са един и два случаите през тези години, когато беше /е/ достатъчно даден отбор да има солиден представител или направо цяло лоби в Изпълкома на Футболния съюз, за да може да си осигурява просперитет и сигурност при организацията на успеха – без значение на използваните похвати и на причинените щети. Излишно е да се споменава, че това пряко влияе върху продукцията и мотивацията на терена. Достатъчно е само да споменем подмолните схеми на управници, чрез които футболната общественост се настрои и беше на път да унищожи бъдещите легенди Стоичков и Бербатов. Ако е толкова видно и отблъскващо състоянието на професионалния ни футбол, то има ли надежда поне за аматьорските отбори, при които липсват напрежението за победа на всяка цена, изкривения до подивяване професионализъм, очакванията от зрители и преса, ламтежа за пари? Има ли надежда поне там – в тихия неделен следобед човек да потъне в основите на играта, да се наслади на качества като доблест, чест, спортно майсторство, спортменство в най-чистия им вид?
Много често сме чували поговорката „Рибата се вмирисва откъм главата”. Няма как да е по-различно и във футбола, още повече, че той е известен като най-замърсения аквариум и всеки знае за мътните му води – още от вездесъщите Вуцов и Батето…до днес. Няма защо да се учудваме, че ръководителите на Футболния съюз отделят цялото си внимание към професионалния футбол и националния отбор и са оставили огромния процент от практикуващи най-популярната игра в ръцете на лесно манипулируеми и откровено неадекватни на реалностите хора в т.нар. Зонални съвети към БФС. Това разбира се може да се тълкува и като положителен факт, като се има предвид състоянието на представителния отбор и професионалните тимове, при все всички грижи, които се предполага, че получават от ръководители и организатори. ..Всеки, който поне малко е запознат, може да види, че футболната ни система не е пирамидална – с нормалната идея за подхранване на върха – професионалните клубове и националните гарнитури, и естествен подбор на най-качественото, а по-скоро има точно обратната структура с наблягане на здравословната полза от тичането със селския екип, но без никаква перспектива за просперитет. Или иначе казано – разделението на аматьорски и професионални футболисти сякаш е вечно и не подлежи на коментар и преоценяване. Това от една страна гарантира постоянния поток на едни и същи (дискредитирани) послушни футболисти в едни и същи клубове, благоприятната среда за нашествието на всевъзможни трансферни „бомби”, гарнирани с комисион, идеална възможност за запазване на статуквото при разпределение на квотите за Евротурнирите за сметка на качеството на продукцията, а от друга затвърждава масовия комплекс за малоценност у българина чрез умишленото не-показване на истинските му възможности и във сферата на футбола. Така както в зората на демокрацията стана невъзможно за много подготвени професионалисти в различни сфери да намерят достойно развитие на кариерите си, така и във футбола беше затворена врата пред няколко поколения талантливи играчи. Все пак футболът в България (за разлика от много други професионални касти) е затворена система и не е едно и също да имаш дипломи и знания по точните науки, инженерство или архитектура, което ти дава гарантирана реализация във всяко нормално общество, и да притежаваш талант на футболист без приложение на практика. Във футболно развитите страни, където нищо не е в състояние да разруши празника на хората през уикенда обаче дори и на по-слабо талантливи футболисти се дава шанс да израснат в професионалните клубове. А всеки признава, че родните футболисти са поначало талантливи. Тогава?
Отделно от това, никой не може да се оплаче от липса на поле за изява – без значение на опит, талант, телосложение или възраст – в страни като Англия, Швеция, Австрия, Германия, Италия, Франция, Испания, Шотландия и други има многобройни лиги и първенства за всеки вкус и възможност. Въпросът с базите, легалното спонсориране на отборите, обществената ангажираност и подкрепа, сътрудничеството с местните управи, дори и маркетинговите възможности са развити до максимален предел за удоволствие на практикуващите аматьорския футбол. Никой не забравя, че сред тях е имало и все още го има най-малкото желанието за практикуване на най-великия спорт, а това е вече достойно за уважение. Също така не е за подценяване факта, че устройството на аматьорските клубове копира структурата и организацията на големите отбори – със звена, които нашите аматьорски отбори не си и представят, че ще им се случат – домакин, поддръжка на стадиона, секретар, финансов директор, президент (почетен, представителен в не-малко случаи), треньори и отговорници в школите, че дори и в някои аматьорски отбори от Швеция, Германия, Дания и др. структурата се повтаря и към дамските им формации!!! Също така позиции, които изискват активност и пробивност (секретар, организатор, финансов директор, дори и треньор) много често се поверяват на млади момчета – част и от самия отбор. Така се приобщават големи групи от младите хора в населеното място и се ангажират с една обществена полезна дейност, а в периферията на всичко това някои от тях придобиват и ценен организационен и социален опит. Това е един невероятен начин за създаване на истински лидери и самоинициативни хора, а не чрез членуване в „книжните” младежки организации на политическите партии например.
Когато се завърнем на родна територия и по т.нар. „стадиони” от регионалните групи, които се различават от необработените ниви само по двата дирека в краищата, трябва да се отбележи и абсолютния дисбаланс в отношенията между отговорните фактори за провеждането на едно обикновено състезание на аматьорски принцип: организатори, спонсори, рефери, публика, участници. Провеждането на каквото и да е спортно състезание не би било възможно без наличието на тези фактори. Вече споменах за абсурдната структура и безизходица от организационна гледна точка. Не е нормално делегати и съдии (някои от които нямат дори 18 години) да не са съпричастни и адекватни към случващото се на терена, а да гледат само по-скоро да приключат този досаден за тях ангажимент, който обаче им носи минимум по 2 надници. Мисля, че няма смисъл да коментирам въпросът за спонсорството в спорта, тъй като това не е решено със актуален закон и в професионалния спорт, какво остава за аматьорския…Когато говорим за следващия и според мнозина – най-важен фактор за провеждането на спортно състезание – публиката, трябва да отчетем, че въпреки малобройна, нерядко се оказва решаващ фактор за излъчване на краен победител във футболните срещи от ниските дивизии в България. Да, може да звучи шокиращо, може да е дори смешно на някого и да си представя „Бернабеу” или „Сан Сиро” като стандарт за футболна среща, но нека поне веднъж отиде на среща от „А” или „Б” окръжна група. Ако имате късмет домакинския отбор да победи, несъмнено ще се чуят подигравателни фрази по адрес на противника, съдиите, делегата и т.н. Ако пък мачът е оспорван, то несъмнено нещата загрубяват и се започва с люти обиди и клетви към всеки, който не носи любимия екип…Би било смешно, ако не беше трагично – с пълна сила тези думи важат за аматьорската ни футболна действителност, а в малко по-малка степен и за целия ни футболен живот!
Що се касае до участниците в традиционното аматьорско състезание, те се делят на категории – перспективни юноши, които се обиграват, бивши играчи от професионалния футбол и момчета, които не са успели да се реализират в родните клубове до 18-та си годишнина… След това е известно какво става с много иначе перспективни, но никога развити таланти на футболната игра – работа в съвсем различна сфера и надеждата за късна реализация по примера на Лука Тони или Калоян Караджинов…За съжаление у нас това е почти невъзможно, докато в нормалните футболни страни има всички условия един футболист да получи внимание и търпение до 24-25-та си годишнина. И на цялата тази картина управленският орган – без значение кой го оглавява – хвърля предизборно по пет топки на клубовете и от време на време някоя екипировка „за наши хора” и въобще не си прави труда да се задълбочава за решаването на проблемите. Единствените хубави неща в тази насока са въвеждането на дублиращите отбори (уви, за кратко), намаляването на броя на професионалните отбори, плановете за национална футболна база и създаването на няколко игрища с изкуствена трева по програми от УЕФА. Но възраждането на футбола изисква не само това, а още много спешни мерки – намаляване на аматьорските футболни клубове с цел финансовото и кадровото им консолидиране, урегулиране на отношенията със спонсорите, набавяне на квалифицирани кадри като организатори, съдии, треньори, създаване на многобройни възможности за практикуване на любимия спорт в различните му подвидове – футбол в зала, футбол на малки вратички, плажен футбол и много други, и много други..
Нека поне се надяваме, че господа управленците от БФС – искат или не искат – под напрежението от идващия конгрес, ще вникнат поне малко в проблемите на футбола, защото осъзнат проблем е половин решение. И нека се надяваме, че както футбола пръв ни вкара на картата на Европейския съюз, че дори и на Света (каквито комплексарски изказвания се чуваха през 1994), така най-популярния спорт и пръв ще ни приобщи и доближи до Евростандартите.
Написана от ЕКИП Фуутура
