Представяме ви няколко интересни интервюта по случай информационните ни кампании в дните на Еразъм 15-17 октомври.
Кристиян Андреев – Председател на Българска младежка асоциация и участник в различни проекти по Еразъм
Кой е Кристиян – с какво се занимаваш, кратко описание?
Кристиян е перскептивен и труден за разбиране младеж на 27 г, който опитва по всякакъв начин да разнообразява ежедневието си, без да се влияе от всеобщото мнение на обществото и заложените норми. Той е студент в СУ, учи за магистратура „Европейски проекти“, като хобитата му са насочени към неправителствения сектор, доброволчеството, фотографията и най-голямата му страст, пътуването по света и съпътстващите го с това приключения и контакти от вече 38 посетени държави.
Как започна дейността ти в гражданските организации?
Започнах своя път през 2009 г. когато се присъединих като доброволец в Български младежки червен кръст. В последствие все повече се ангажирах с доброволчески дейности и каузи, а след време се издигнах и в координатор на един от териториалните центрове в гр. София, като това ме извади от сивото ми ежедневие, в което постоянно се давех. После бях и удостоен със звание Млад отличник на БЧК. След като се записах за студент в първия ми университет, започнах да се включвам във всякакви събития, а мрежата ми от приятели/познати се разрастваше неимоверно, а с това и достъпа до повече информация и още по-активна ангажираност на различни по теми дейности. Когато достигнах моя доброволчески капацитет, беше естествено/логично да надградя наученото през годините, а именно като основа неправителствена организация през 2014 г., а от там нещата ми потръгнаха в много посоки, включително променяйки живота ми в положителна насока.
Какви са приоритетите ти като представител на младежка организация?
От самото създаване на организацията през 2014 г. (сдружение „Българска младежка асоциация“ или Bulgarian Youth Association, винаги водещ приоритет ми е било справедливостта в неправителствения сектор, и най-вече предоставянето на възможно повече възможности за младите хора, такива, каквито по мое време не е имало и не са ми били предлагани. Доста години в НПО сектора съществуваше и т.н. „шуробаджанащина“ с което доста ефективно се преборихме, поне по Европейските младежки програми, благодарение на нашите усилия и публичност. За съжаление в последните 3 години, много млади хора имат за даденост неща, за които преди години е трябвало да се бориш. Сега всичко им се поднася наготово, но лисва про-активността и желанието, а това е едно предизвикателство за нас младежките организации. Младите хора не разбират колко усилия се изискват за неща, които вече се приемат като даденост. От там идват и разминаванията с реалността, като високи очаквания, ниска възвращаемост под формата на самоинициативност. Това е едно предизвикателсто, което ще бъде приоритет и предизвикателство като цяло за неправителствения сектор и доброволчеството в следващите години. Все повече се разчита на технологии, които разбира се имат своите положителни черти, но контакта с хората и личното въздействие отиват на заден план. Ще продължим да се борим да предоставяме още повече възможности за младите хора, стига и те самите да го пожелаят и да ни помагат. Възможности има, трябва и малко желание 
До момента сме изпратили над 700+ младежки в чужбина и се гордеем с това.
Кои са важните за теб каузи?
Една от най-болните ми теми е свързана с бедността и най-вече подпомагане на бездомните хора и измъкването им от гадната реалност, както и закрила над беззащитни хора (като пенсионерите, които са оставени на произвола на съдбата). Също са ми присърце психичните заболявания на уязвими групи, тяхното неразбиране и склонността на много хора към суисидност. За момента не съм изградил достатъчен капацитет за да мога да се справя с това, трябва доста да поработя и над емоционалната си интелигентност и здраво търпение, тъй като за това ще ми е нужно в огромни количества, включително енергия и мотивация, които за мен не са толкова достъпни, колкото може да бъде за някой друг. Всичко си е от човек до човек
Какъв е твоя опит с програмата Еразъм и какво можеш да споделиш като впечатления?Започнах първия си обмен през 2013г. От тогава почти не съм спирал да се включвам във всякакви международни дейности. Към днешна дата съм участвал в над 160 международни обучения по програма Младежта в действие (сега Еразъм+). Като съм бил и лидер на много от тези обмени, както и фасилитатор и обучител. Може да се каже, че съм един от най-активните участници не само в България, но и в цяла Европа, тъй като Еразъм+ мрежата не е толкова голяма и всеки е работил или индиректно чувал от приятели и познати за други активни младежи (социалните мрежи като Фейсбук също допринасят за лесни справки). В България съм организирал 4 обмени и обучения, като последните 3 бяха през 2019 г. в Европейската столица на културата – Пловдив. Били сме домакини на 130 младежи и младежки работници от почти 20 страни. Участвал съм на всякакви възможни тематики, не мога да кажа, че съм експерт или че разбирам повече от други с по-малко участия, тъй като бройката не е от значение, както и не всичко може да се запомни, особено при моята тежко ангажирана и динамична реалност с която се сблъсквам всеки ден. Аз съм много далеч от крайните си цели, опитвам се да балансирам и също да предавам знанията си. И да не забравяме, че ученето е през целият живот и винаги има какво да надградим. Еразъм+ е едно от онези неща, които ми помагат да съм на прав път и ме насърчават да водя пълноценен живот. Такива изживявания не могат да се опишат с думи, трябва да се изживят, но гарантирам, че могат да променят живота ви в посока за която не сте и предполагали. Най-лошото, което може да „направите“ е да не опитате и да отлагате участие заради страх от непознатото. Това не трябва да ви плаши толкова, колкото това, че ще се “зарибите” да получавате постоянно знания, да пътувате, да опознавате нови култури и да се запознавате с различни хора. Живота ви коренно ще се промени. Това вече е страшно, след това нищо не може да ви спре 🙂
Симона Димитрова, председател на най-голямата младежка организация в България – Национален младежки форум.
Коя е Симона – с какво се занимаваш, кратко описание?
Здравейте, аз съм Симона Димитрова, Председател на Национален младежки форум и студент по “Международни отношения” в УНСС, също така съм част и от Студентска асоциация за изследване на международните отношения. В момента се стремя, от една страна да продължавам активно своето образование и учене в сферата на политическите процеси на национално и международно ниво, а от друга страна гледам да прилагам всичко научено по най-удачния и ползотворен начин в своето ежедневие, с цел допринасяне и развитие на младежкия сектор и политики в държавата ни. В свободното си време, обичам да рисувам, да правя преходи в планината, да ходя на различни фестивали, да чета хубави книги. Вярвам, че всеки човек има една искра в себе си, която усеща сутрин когато отвори очи, а тази искра е неговия стимул да продължи своя път, който трябва да го отведе на желаното място. Моята искра винаги е била усещането, че трябва да дам нещо от себе си на света, за да може той да се развива към по-добро. Винаги съм усещала този порив, който смятам, че е породен от осъзнаването за цялост, както вътрешна, така и външна. Искам да продължа да уча и да влагам наученото, защото човек се учи цял живот, а всеки един от нас може да бъде двигател на промяната.
Как започна дейността ти в гражданските организации?
През 2015 година, все още бях ученик, който както всеки тийнейджър, обичаше ярко да изразява себе си и своя индивидуален характер сред останалите. Точно тогава се случи нещо много променящо и градивно за моята личност, а именно това да участвам в Локална младежка академия на НМФ. Там осъзнах, че яркото изразяване на мнение и позиция, правени по правилния начин могат да са в плюс, не само за мен в частност, но и за общността в която живея. Станах доброволец, реализирах няколко успешни, младежки и ученически инициативи на локално ниво. След като завърших своето средно образование, знаех че трябва да продължа да допринасям развитието на средата около мен и станах член на Студентска асоциация за изследване на международните отношения. С колегите там реализирахме страхотни проекти и събития, с цел насърчаване студентите по международни отношения да развиват своя потенциал практически в сферата на дипломацията, академичните постижения и политики. Щастлива и благодарна съм за гласуваното доверие да бъда номинирана от тяхна страна, вече два мандата за член на Управителен съвет и Председател на Национален младежки форум. Сега продължавам да прилагам наученото и да допринасям развитието на младежката среда и политика в страната.
Какви са приоритетите ти като председател на НМФ?
Като Председател на НМФ, се стремя да извеждам на преден план актуалните нужди и проблеми, които младите хора срещат по пътя на тяхното развитие.
За мен е важно представителите на младежките организации да бъдат ориентирани към устойчиви резултати в средата и да насърчават младите хора да поемат щафетата, за да се множат младежките работници и лидери. Имам огромното желание и работя за насърчаване и повишаване мрежуването и партньорството между младежките организации в сектора, тъй като много често младите се стремят към едни и същи резултати, но за съжаление работят самостоятелно върху сбъдването им, което предполага недостатъчно ефективни резултати накрая. Извеждайки трудните времена, заради заплахата от Ковид и разнопосочните мерки които се вземат, не мога да отрека, че не е лесно за екипа на НМФ да реализира всичко което е планирано за годината. Вярвам, че въпреки всички перипети, заедно може да постигнем всички резултати към които се стремим, колкото и жертви да изисква това.
Кои са важните за теб каузи?
Важно е да развиваме потенциала, идеите, знанията и уменията за реализация на всички идеи на младите хора. За това се изискват много промени, освен законови, то и промени в нагласите, че дори и в колективната отговорност. Мога да посоча няколко примера за това:
Припознаване и защита на младежките права
Забрана неплатените стажове
Приемане Законопроект за Доброволчеството
Сериозно и целенасочено гражданско образование в училище
Активна подкрепа и образование за личностно развитие и емоционална интелигентност
Разработване на политики и практики в подкрепа професионалната реализация “От студенти към експерти”
Припознаване неформалното образование в системата на формалното образование
Развитие и подкрепа на младежки пространства и младежки работници
Актуализиране Закона за младежта и Закона за висшето образование
Мога да изреждам още много нужни промени, в образа на каузи, но смятам че за момента тези са базисни.
Какъв е твоя опит с програмата Еразъм и какво можеш да споделиш като впечатления?
Първият ми опит с програмата Еразъм беше още на 15 годишна възраст, когато с родителите ми се съгласихме да станем “приемно семейство” за десет дена на момиче от Румъния. Тогава бях все още много неосъзната за заобикалящия ме свят и бях много стресирана от културните различия и това как правилно да ги приема и опозная. След това около три години нямах голямо желание да участвам в друг проект по програмата, но тогава бях натоварена с отговорността да водя група български младежи в Босна и Херцеговина на академия за застъпничество и лобиране. Благодарение на темата, която силно ме вълнуваше, както и моментната ми нужда от това да приключенствам, аз поех тази отговорност. Смея да твърдя, че след това дълго и променящо ме към по-добро пътуване, аз бях силно провокирана да продължа да участвам в обмени и да пътувам. Пътуванията ми до сега са вече над десет, като съм ходила в над дванадесет държави. Винаги гледам да попия опит, знания и контакти като гъба, като накрая се завръщам силно заредена и мотивирана да продължа да прилагам наученото и да развивам средата в България. Препоръчвам на всеки един млад човек да се втурне поне веднъж в това незабравимо приключение, за да преоткрие себе си и света който ни заобикаля!
Емилиян Методиев – председател на Фуутура и участник в различни проекти по Еразъм
Кой е Емилиян – с какво се занимаваш, кратко описание?
Емилиян Методиев е основател и председател на Сдружение Фуутура. От 2013 година се занимаваме със спортни (с отворена и благотворителна цел), младежки (младежко овластяване) и дейности свързани с активния и здравословния начин на живот. Извън сдружението се занимавам с практикуване на няколко спорта на аматъорско ниво, а също и планинарство с туристическа цел. Професионално в последните години се занимавам с продажби на софтуерни продукти и услуги. Образованието ми е свързано с Международните отношения и в бъдеще се надявам да стане все по-ясна връзката между спорта и добронамерените междудържавни отношения (започнала с организирането на модерното Олимпийско движение) и израстването на ролята и функциите на спортната дипломация.
Как започна дейността ти в гражданските организации?
Започнах с един младежки обмен-обучение в Турция през 2011 година по програмата, която предшестваше Еразъм, дотогава не знаех нищо за тези възможности. Вече като част от Фуутура имах възможността да кандидатствам и посетя множество организирани в България обучения и трейнинги на различни теми – от въпроси по управлението на НПО, през мрежуване, до възможности за финансиране. След това от 2014 година редовно участвам в международни събития и обмени, като съм посетил по тези програми над 10 държави в ЕС.
Какви са приоритетите ти като представител на младежка организация?
Приоритетите ми на първо място са свързани със създаването на устойчивост в организацията – по отношение на финансовите, човешките и материалните ресурси. Това е важно и като възможност за пълноценно осъществяване на всички наши цели, а и като добър пример за други организации и младежи. По отношение на дейностите ни – искаме да предоставим възможно най-много възможности за овластяване на младежите, за отворен и достъпен спорт, за развитие на моделите благотворителен спорт, спорт със социална насоченост, спорт като средство за неформално образование и придобиване на меки умения и др.
Кои са важните за теб каузи?
Каузите, които според мен трябва да развием заедно като общество, включват развитие в следните теми: възможности за обучение, развитие и себеизява за всеки, повече социална справедливост и толерантност (без крайни разбирания на тези думи), повече и по-достъпни и привлекателни възможности за спорт, здравословен и активен начин на живот. Разбира се, за една малка организация като нас е много трудно да работим по няколко теми, тъй като всяка тема включва различни допълнителни аспекти: администриране, менажиране, промотиране, партнъорски дейности, фондонабиране и търсене на програмни и други средства, работа в екип и др. Всичко това е толкова обширен процес, че той самия си е една кауза, надявам се – не пердута.
Какъв е твоя опит с програмата Еразъм и какво можеш да споделиш като впечатления?
Опитът ми е изцяло свързан със Сдружение Фуутура – като представител, на което съм бил участник в проекти и конференции в различни държави, а също сме организирали и 3 събития в България. Като лидер на младежки групи от България съм участвал и организирал около 10 младежки обмена – с общо над 40 участващи младежи и посещения в държави като Латвия, Полша, Португалия (няколко пъти), Италия, Гърция. Радваме се, че почти всички младежки обмени-обучения, на които сме изпращали групи, са били на теми, пряко свързани със спорта, здравословния и активен начин на живот. В момента работим по две предложения за организиране на младежки обмен в България.
Емил Георгиев – участник в различни проекти по Еразъм
Кой е Емил – с какво се занимаваш, кратко описание?
– На 36 години съм, от Поморие. Бакалавър съм по европеистика и магистър по финанси. В момента работя в държавната администрация като дипломатически служител в Министерството на външните работи. Успоредно с това съм доброволец в различни проекти, главно финансирани по линия на програмата на ЕС „Еразъм+“.
Как започна дейността ти в гражданските организации?
– Първият проект, в който участвах, беше обмен в село Проти, Гърция, през далечната вече 2002 г. Тогава програмата се казваше „Младеж“. Бях впечатлен от възможностите, които се предоставят по тази програма. За съжаление, към онзи момент България не бе част от ЕС. Едва след присъединяването на България към ЕС на 1 януари 2007 г. се откри море от нови възможности, включително за младите хора. От 2008 г. досега, вече 12 години, се занимавам активно с проекти в гражданския сектор, като за това спомага несъмнено развитието на новите технологии.
Какви са приоритетите ти като представител на младежка организация?
– Бих желал да видя повече заинтересовани и социално ангажирани млади хора. Все пак от нас самите зависи каква България желаем да изградим, за да живеем и да се развиваме тук. Ние-младите хора, сме двигателят на обществото-имаме хъс, енергия, но те трябва да бъдат насърчавани в правилната посока. Еразъм+ предоставя прекрасни възможности за личностно и професионално развитие и работя за това повече българи да се включват в проекти по тази общоевропейска програма.
Кои са важните за теб каузи?
– Социална ангажираност и изграждане на достойни граждани на Обединена Европа
Какъв е твоя опит с програмата Еразъм и какво можеш да споделиш като впечатления?
– Страхотни впечатления имам от програмата Еразъм+. Тя ми предоставя възможности да развивам своите качества и умения, да споделям опит, да опознавам нови култури и традиции. Участвал съм в младежки обмени, обучителни курсове, семинари, работилници на различна тематика – спорт, гражданска ангажираност, култура, екология, социално включване, дискриминация, управление на проекти.
Стоян Гечков – Председател на Младежкия клуб на Фуутура и редовен участник по Еразъм програми
Кой е Стоян – с какво се занимаваш, кратко описание?
На 23 години съм, наскоро се дипломирах от Американския университет в България с две специалности: „Бизнес администрация“ и „Политически науки и международни отношения“ и вече съм официално безработен. В свободното си време се занимавам с различни състезания, инициативи и проекти, сред които е програмата Еразъм+.
Как започна дейността ти в гражданските организации?
Всичко започна покрай Еразъм+ проектите. Започнах да ходя на много проекти, всички ми говориха за организации, питаха ме коя е организацията ми, а аз нямах такава. Затова реших да променя това. Промяната настъпи по време на един младежки обмен в Полша през лятото на 2017 г., където бяхме с президента на Фуутура. Споделих за намеренията си, намерихме сходни цели и интереси и ми предложи да ръководя младежкия клуб към организацията.
Какви са приоритетите ти като представител на младежка организация?
Основният ми приоритет е възможностите като Еразъм+ и други да достигат до възможно най-много млади хора. Затова и подкрепих приложението Yoppee, което събира на едно място много такива възможности – лесно, безплатно и за хора с най-разнообразни интереси.
Кои са важните за теб каузи?
Може би най-важната кауза за мен е здравословният живот, защото това съчетава още много други каузи – спорт, правилно хранене, спокоен живот, опазване на околната среда и още много. Всъщност те са дори взаимосвързани. Можеш ли да живееш здравословно, ако дишаш мръсен въздух? Или пък ако се храниш добре, имаш физическа активност, въздухът е чист, но животът ти е изпълнен със стрес? Отговорът и в двата случая е отрицателен, но в днешно време реалността за все повече хора е такава. Надявам се с общи усилия да успеем да променим това.
Какъв е твоя опит с програмата Еразъм и какво можеш да споделиш като впечатления?
Участвал съм в 45 проекта в 20 държави, включително университетски обмен за един семестър, Европейска доброволческа служба (сега се нарича Европейски корпус за солидарност), два професионални стажа, тренинги, обмени, учебни посещения, форуми и други. За мен това е най-хубавата програма за младежи – запознаваш се с нови хора от цял свят, посещаваш нови места, научаваш нови ползотворни неща. Особено за ученици и студенти Еразъм+ проектите определено са едно от най-ползотворните неща, с които могат да се занимават през свободното си време. Проблем е обаче, ако искаш да се занимаваш професионално с Еразъм+, защото не е предвидено финансиране за такъв тип работа. Дори организаторите на младежки обмени например нямат право да получават заплата за това и така се създават редица трудности. Надявам се това да се промени в бъдеще и по този начин да има още повече качествени проекти.
Сдружение Фуутура отново потърси една от най-големите звезди в джагите след поредните й грандиозни успехи на международно ниво … по някаква случайност и по никаква закономерност тя е българка… голяма българка. В течение на интервюто тя даде и най-хубавото определение за аматьорския спорт, което сме срещали –„Аматьорският спорт пази духа на забавлението, на удоволствието от това, че дейността, която се практикува, не е „задължителна“, а „избирателна“. Това го прави истински красив, желан. Прави го съзнателна част от свободното време на човек, който се оставя на това, което обича“.
Тя определено е човек, от който можем да се поучим – независимо дали става въпрос за спорт или като цяло – визията и стремежите й се разкриват чрез нейните девизи – „Всяко нещо има и хубави страни – бъди позитивна“ ; „Не се предавай – ще се справиш с всичко!“ … и тя просто го прави.
Дами и господа, представяме ви Екатерина Атанасова!
Здравейте Екатерина, поздравления за големите успехи в личен, отборен и национален план на наскоро завършилите джаги серии „Гарландо“. Вие станахте световна шампионка при жените, станахте трета при двойките, водите в световната ранглиста за единици и двойки, спечелихте европейската клубна титла, а България заема 4-то място сред най-силните отбори в света на джагите… Вие сте и основател и лидер на един от най-силните клубове в България, а и реклама за спорта като цяло…
Здравейте! Благодаря за представянето – сякаш съм звезда!
Коя от противничката ви затрудни най-много по пътя към златото – Рамона Зиигенталер, Мелиса Диас, Екатерина Трипотен, Сузана Филон, Благовеста Герова, Синди Мозер. Какво мислите за играта на сънародничката ви Благовеста Герова и на съперничката ви на финала и съотборник в клубния ви тим – Синди Мозер?
Най-трудно ми беше с Катето Трипотен от Русия. До последно играта вървеше гол за гол и аз успях да реализирам решаващо положение в последната финална точка в тайбрека. Вести е уникален талант – завършила е НСА и като истински спортист има страхотна нагласа за играта. Винаги играе с желание и се стреми към усъвършенстване. Има невероятен хъс за победа, не подценява противниците си и за мен е един „истински състезател“
Предстои ни да играем заедно на Световните серии на Леонхарт, където миналата година взехме бронза в категорията по двойки. Дано се представим подобаващо и този сезон!
Синди Мозер никога не се предава! Тя е изключителен боец, една от малкото представителки на нашия пол, която има такава бързина и точност. Има много добра база за тренировки, както и опитни треньори. Изискваше се огромно желание за победа, концентрация и вяра в успеха от моя страна, за да успея да я бия. Беше много трудно! Тя е невероятен състезател и мой предпочитан партньор за двойките в отбора на Берлин!
Има ли закачки и психологически номера, които вървят по време на едно такова мащабно международно състезание. Как се настройвате психически и физически, за да покажете качествата си на максимум?
О, това е много трудно да се обясни с няколко изречения. Човек трябва да познава себе си, състоянието в което е, противниците си, да изгради правилната нагласа за победа, спрямо това срещу кого ще играе.
Психологически номера винаги има – има и полупозволени действия, които не са регламентирани ясно в правилника и състезателите използват, за да разсеят противника. Има нарушения, които се правят регулярно, когато мачовете се аутореферират (без съдия до масата – той се вика при възникване на проблем или спорна ситуация) – като пресрочване на времето за стрелба, умишленото удряне по-силно на масата и т.н.
Задължително е един състезател да е физически подготвен. Понякога, за да успееш да стигнеш до финала е необходимо да играеш мач след мач, кой от кой по-тежки и то в продължение на часове. Трябва да си натрениран и готов за такава ситуация, за да може да не влияе негативно върху самата игра.
Психологически подготовката включва много елементи – от изграждане на правилна нагласа, до осигуряване на нужната почивка и релакс. Необходимо е състезателят да е в унисон със себе си, да познава залата, противниците си – да се чувства като у дома си. За целта – той трябва да предприеме набор от действия, с които да постигне този ефект преди състезанието, за да може да се чувства като „на свой терен“. Затова, за мен е важно винаги да прекарам време в залата, в която ще играя, преди да стартира състезанието. Така аз знам кое е бойното поле и как се чувствам там. Мога да се адаптирам по-бързо и не губя време и енергия /които ще ми трябват в играта/ за запознаване и изследване на обстановката около мен. Това е само малък пример за нещата, които правя преди състезание, за да си осигуря правилната психологическа нагласа, нагласата за игра до края и победа!
По-рано през годината се проведе първият български джага турнир, на който вие бяхте домакин и с представители от няколко родни клуба. Какво мислите за нивото на родния футбол на маса, има ли разлики в техническо и тактическо отношение между състезателите в родните и чуждите клубове?
Жените ни са топ сила в света. Към момента в Международната Ранглиста сме:
– Първи и втори в категория по единици (Екатерина Атанасова и Благовеста Герова)
– Първи и четвърти в категория по двойки (Екатерина Атанасова и Благовеста Герова)
– Трети в отборната дисциплина (Екатерина Атанасова, Благовеста Герова, Румяна Шушулова, Виктория Григорова, Милица Данова и Екатерина Николова)
При младежите също – Денис Бисеров е на топ позиции в света.
След като в предното интервю си пожелахте да започнете с турнирната дейност между клубовете в България (и това е вече факт), какви са следващите ви цели в организационен план?
Най-краткосрочните са организирането на Втората Българска Лига, където отново ще сме домакин. Второто издание ще е разширено, тъй като ще включва отборно състезание отделно за жени и за мъже. Това ще се случи последната неделя на ноември 2015-та година. Победителите от Българската отборна лига ще имат правото да участват на Европейската Лига, която се организира от Международната Федерация и ще се проведе през 2016-та година. България ще участва с мъжки и женски отбор.
Само месец по-рано ще сме домакини на първото по рода си събитие в България. Изключително елитното състезание SOFIA INTERNATIONAL ITSF SERIES е състезание от висок ранг, в което участие ще вземат много състезатели от цял свят. От години искаме да организираме такова събитие и чак сега получихме одобрението на Международната федерация по футбол на маса /ITSF/. Домакин е СК „Джагоарс“.
Колко голяма роля играе времето за подготовка и практикуването на джаги, можем ли да говорим за талант във този спорт и за усет към играта?
Тренировките са важни – те дават усещането за удовлетвореност и сигурност на състезателя. Създават у него усещането, че заслужава да победи и му помагат да се бори по-пълноценно. Въпреки това, талантът, усетът към играта, желанието за победа и силният дух са качества, които трябва да притежава всеки победител. Без тях – пътят до финала е на практика невъзможен, когато говорим за топ спортисти.
Имате ли някаква подкрепа от страна на Министерство на спорта, други спортни институции, бизнеса?
Не. Справяме се сами, но сме отворени към всякакъв вид партньорства, които да съответстват на поставените цели в краткосрочен и дългосрочен план. Моята идея не е просто да намеря спонсор и да получим парични средства. Стремежът ми е към изграждане на стабилни взаимоотношения, които да носят полза и за двете страни. Тъй като работата, която вършим и резултатите, които постигаме в клуба са сериозни, смятам че няма причина да не намерим подходящ партньор, който да оцени това което правим. Надявам се и Министерството на спорта да съдейства за нашето развитие, но мисля, че за това може да се говори на даден бъдещ етап.
Знаем, че ви предстоят важни международни състезания през 2016 и 2017 година – можете ли да ни кажете повече за тях?
О, те са много – от Световните серии на всяка от петте признати маси – Роберто спорт /българска официална маса/, Гарландо, Бонзини, Леонхарт, Торнадо, до Световното Първенство и Светоната Купа! През 2016-та година ще се проведе и най-престижния турнир „MASTERS 2016”, на който участие могат да вземат само 12-те ТОП победителки от Световните серии и Световното първенство за два сезона назад. Със сегашното си спечелване на Световните серии на Гарландо, аз се класирам като една от тях (за справка: http://www.table-soccer.org/sites/default/files/files/Masters_2016_qualified_players_Website.pdf ). Състезанието се провежда веднъж на две години. Това е като сбъдната мечта сама по себе си, но спечелването на Мастърса ще е огромно признание за мен.
Какво мислите за състоянието на спорта като цяло у нас? Като човек, който съчетава аматьорския и професионалния спорт, можете ли да посочите положителните и отрицателните страни на тези два модела? Кой модел ви харесва повече и кой ви носи повече удоволствие?
Спортът у нас е както всичко останало. Има много талантливи състезатели в различни спортове и дисциплини. Не сме под нивото на редица международни школи и държави с широка база от спортни центрове и много възможности за практикуващите.
Въпреки условията – много наши спортисти са се доказали и за тях знае цял свят – Христо Стоичков, Стефка Костадинова, Армен Назарян, Йордан Йовчев, Кубрат Пулев, Григор Димитров, Веселин Топалов, Албена Денкова, Максим Стависки и т.н.
И това е една малка част от доказали таланта си спортисти, които са се изградили като не само конкурентни, но и ПО-ДОБРИ от световния елит. Така че българският спорт е на ниво, достатъчно е само да не затваряме очи пред талантите в страната ни.
Аматьорският спорт пази духа на забавлението, на удоволствието от това, че дейността, която се практикува, не е „задължителна“, а „избирателна“. Това го прави истински красив, желан. Прави го съзнателна част от свободното време на човек, който се оставя на това, което обича. Професионалният спорт е свързан с много усилия, задължения, ограничения. Често има и сериозни травми, както и редица нежелани ефекти – като загуба на желание за игра, липса на време за личен живот и т.н. Когато говорим за спорта на топ ниво, обикновено говорим и за печалба, за комерсиализъм. Това определено не е нещо, към което се стремя чрез джагите, тъй като за мен те никога няма да са повече от „сериозно хоби“, което не може да замести истинската ми работа.
Вашата философия за спорта и живота; имате ли си девиз?
Да, имам – много са и се променят постоянно. Въпреки това, два девиза си повтарям всеки ден и то по повече от веднъж: „Не се предавай – ще се справиш с всичко!“ и „Всяко нещо има и хубави страни – бъди позитивна“!
Нещо, което искате да адресирате към спортната общественост…
Спортувайте всеки ден, дори да е по-малко. Хубавите неща стават бавно, с времето, с търпение и отделяне на достатъчно внимание. Не бива да спираме да се развиваме и да даваме на тялото това, от което се нуждае – активност, почивка и грижа.
Интервю със световната шампионка по футбол на маса (джаги) Екатерина Атанасова
„Предизвиквам те!“
Как любовта към футбола на маса се превръща в призвание
Екатерина Атанасова е не само начело на световната Ранглиста по футбол на маса, но е и многократен Републикански, а за 2013 дори Световен Шампион по джаги! Нашата състезателка се нарежда сред най-елитните спортисти от цял свят. Успява да пробие в Немската Бундеслига и вече трети сезон е картотекирана като играч за отбора на Берлин. С него тя става носител на титлата от 2011 година насам. За сезон 2014 българката и нейните съотборнички отново защитиха купата, елиминирайки топ отборите в лигата, а през 2013 в отборното представяне момичетата спечелиха Европейската купа безапелационно.
– Добър ден г-це Атанасова,
вие сте най-добрата българка във футбола на маса последните години, имате ли конкуренция сред вашите колеги и подрастващите?
Привет! Конкуренция винаги ще има – правило номер 1 в състезателните джаги е: „Всеки може да бие всеки по всяко време!”. Желанието за победа често води до по-добро представяне и дори надминаване на потенциала на състезателите. Важно е да не подценяваш противниците си.
Лично аз смятам, че състезателките, срещу които играя, са ми повече от равностойни и стават все по-добри и по-добри всяка година. За много от тях развитието в спортната им кариерата идва естествено и се обуславя с наличието на добри треньори, условия за игра, база, наличие на много добри състезатели, активна конкуренция и т.н. Всички тези дадености спомагат повече от много за развитието на един състезател във всичките му направления – спортна и психологическа подготовка, адаптивност, турнирен опит, физическа и ментална издържливост, стратегия и тактика и т.н.
В България, за съжаление, спортът „футбол на маса” навлиза като дейност, но практикуването му и нивото на спортна игра все още е далеч от това на развитите страни като Германия, САЩ – където е познат и през 70-те години на миналия век. Сега дори Федерацията в Люксембург празнува 50-тата си годишнина – представете си какъв спорт с традиции е футболът на маса там!
– Това ли ви подтикна да създадете свой клуб по джаги – който да има и собствена школа, където да предадете своите знания и умения на подрастващите?
Идея за клуба по джаги имах отдавна, сега просто беше времето да се реализира. Той няма да бъде за подрастващи – в него ще членуват както младежи до 18 години, така и жени и мъже и ветерани – над 50 годишна възраст. В момента тече регистрацията на клуба и откриването предстои да се състои в началото на октовмри.
– Къде ще се помещава клуба и при какви условия деца, младежи и възрастни ще могат да практикуват този спорт? Ще могат ли да участват в състезания от календара на Българската федерация по джаги?
Клубът се намира в Спортен бар „Академията“ – в сградата на кино Арена – Запад /Тодор Александров 64/, на ниво -2. Всеки може да се запише да членува в клуба – има самостоятелни тренировки във вторник, а с по-опитните състезатели в сряда. Веднъж в месеца има и турнир, където сили могат да премерят не само членовете на клуба, но и тези на другите клубове, както и всеки желаещ да участва. Членският внос е символичен – 5лв. на месец и е гласуван до края на годината. Младежите членуват безплатно.
– Вие градите успешна клубна кариера в Германия и на международно ниво като цяло, можете ли да споделите как се отнасят към вас, към постиженията ви, имате ли интересни предложения от клубове и компании, как се развива и как се третира самия спорт в Германия?
О, в Германия спортът е на съвсем различно ниво – там има около 6000 активни състезатели, 12 Регионални федерации, обединени под шапката на същинската Федерация и много клубове към различните региони. Немците и американците са най-развитите и развиващите се в света на джагите. Там има спортна култура, изключително високо ниво на състезателите, някои от които изкарват прехраната си със практикуването на спорта футбол на маса. И това е в сила за страните от почти цяла Западна Европа.
Там гледат на мен с много уважение, тъй като съм извоювала топ позиции и съм преодоляла тежки и доказали се противници с много опит зад гърба си. Много от тях се учудват и до ден днешен на постиженията ми, предвид условията, в които тренирам и състоянието на спорта у нас. Въпреки това получавам предложения за игра от много страни в различни дисциплини – жени двойки, смесени двойки, двойки open и отборно представяне. През 2010 и 2011 съм се състезавала за Първа Професионална Лига в Италия – за отбора на Рома. Там играх за мъжкия тим, но след като получих официална покана от женския отбор на Берлин – приех и ме картотекираха за сезон 2012, където играя и до ден днешен. Много ми се иска да играя за България, но за съжаление у нас все още няма лига и отборни състезания. Това е част и от дългосрочната ми статегия – да успея да развия спорта у нас – той да добие популярност и повече хора да го разпознават като „игра” вместо като „барно” занимание.
– Относно благотворителността в спорта, вие знаете, че Сдружение Фуутура е една от организациите, които развива тази дейност. Планирате ли общи инициативи в тази посока?
Да, Фуутура е наистина интересна организация, която съчетава любовта към спорта със стремежа за спортуване с кауза. В близко бъдеще планираме съвместна дейност в различни направления като джага турнири, събития и демонстрации. Първата ни обща инициатива ще се състои съвсем скоро – на 29.09.2014 г. в рамките на Европейската седмица на спорта. Това ще бъде демонстрация-предизвикателство, в което всеки ще може да изпробва уменията си по джаги срещу мен и да се опита да ме победи. Събитието ще се проведе от 18.30 часа в Комплекс „Sport Olympique“
– Сред всичките ви ангажименти, свързани с тренировки, състезания у нас и в чужбина и управление на клуба, остава ли ви свободно време, как обичате да го прекарвате?
Хаха, понятие като „свободно време” е нещо, за което само чувам хората да говорят, но никога не мога да срещна. Не обичам да оставам без работа и винаги имам активни задачи за вършене. Занимавам се благотворително с развитието на джагите в международен план – член съм на Управителния Съвет на Международната федерация по футбол на маса, както и на Българската федерация по футбол на маса. Занимавам се активно с народни танци и тичане. Регулярната ми работа е свързана с разработването и дизайн на уебсайтове и различни онлайн приложения. Обичам живота, новите неща, семейството си. Физическата активност е нещо, без което не мога – обожавам вятъра и чистия въздух, а оттам и планинските преходи и разходки, пътуванията по състезания и турнири, срещата с нови хора, приключения и предизивкателства!
– Какъв универсален съвет бихте дали на младежите и девойките, които се занимават със спорт и които искат да постигнат вашите успехи?
Много е важно човек да прави нещата, които му 
харесват, които му се отдават. За да сме успешни е необходимо да сме уверени,
да подхождаме със самочувствие – без колебание и страх от провал.
Задължително обаче е да сме подготвени – в колкото се може повече аспекти – физически, психически, турнирен опит.
Сдружение Фуутура
*За повече информация относно предизвикателството да победиш световната шампионка по джаги (на 29.09), използвайте нашия телефон 0887 883980
Интервю с Президента на Европейската федерация по минифутбол г-н Разван Бурлеану
„Вие играете!“
Добър ден г-н Бурлеану,
на първо място бих искал да ви благодаря за приемането на молбата ни за това интервю. Бихме искали да пожелаем на вас и на Европейската федерация по минифутбол (EMF) всичко най-добро и същата скорост на развитие на минифутбола като нов спорт и като един от най-практикуваните спортове на планетата. В същото време ние бихме искали да ви поздравим вас, страната-домакин и отговорните членове на EMF за поредното успешно събитие – miniEuro Гърция 2013 г., което завърши преди няколко дни.
Може ли да представите накратко структурата на Европейската минифутболна федерация (EMF) и основните идеи на организацията – като главното лице, което я е изградил? Колко отбора и играчи в момента играят под EMF ?
Когато погледнем към спорта, можем да намерим сходни знаци: спортът, особено елитния спорт, е универсален: стандартизация, глобални правила, стандартизирани конкурентни условия и организации – това са все фактори, които създават общи структури, както е показано на Олимпиадата. Но въпреки универсалната си природа, ние откриваме културните и социални различия и широка гама от – както го наричаме – масовия спорт.
Масовият спорт отдавна се смята като важен посредник, позволяващ социалните актьори да практикуват и да се научат на чувство за честна игра и правосъдие, конфликт и разрешение, както и генериране на общителност и колективни усилия.
Днешната безпрецедентна популярност на футбола се илюстрира със следните фигури. Има повече от 270 милиона регистрирани футболисти, състезаващи се в повече от 300 000 отбора. Тези цифри не включват милиони и милиарди играчи по улиците, дворовете и плажове по цялата планета. Това е една от целите на Европейската федерация по минифутбол. И нашето послание е “ Вие играете “ .
Минифутболът е един от най-важните масови спортове в Европа. Терминът минифутбол означава малък двустранен футбол, отворен в този момент само за аматьори над 18 годишна възраст.
Нашите състезания са фокусирани върху развитието на играчите, тиймбилдинг-а, честната игра и взаимовръзката между хиляди играчи, които участват в този момент на европейско ниво – повече от 1 милион участници в 29 държави. Всички тези хора се срещат и играят най-малко веднъж седмично. Правилата на играта са различни от стандартния футбол: само аматьори имат право да играят, малки игрища, изкуствена трева, две полувремена и двама рефери на терена. През последните години се наблюдава значително нарастване на броя на хората, които играят минифутбол.
Кои са характеристиките на минифутбола?
Преди всичко това, че зрителят става главен актьор, главно действащо лице в ИГРАТА. Реалната стойност е, че минифутболните игри започват да връщат играта обратно към играчите. Всеки играч, дори звездите, са били някога играчи на минифутбол. Това е участието във футбола на улицата, която е произвела много футболисти в миналото. Но най-важното измерение на минифутбола в Европа е ре-интеграцията на професионалните футболисти на пазара на труда в края на спортната им кариера. Това е причината, че структурата на Европейския минифутбол се основава на бивши футболисти или съдии. Сега те имат възможността да продължат своята кариерата, а също и да предлагат пряк модел на хиляди аматьори.
За да се осигури адекватен отговор на настоящите и бъдещите предизвикателства, EMF ще бъде активен участник в Европа и в света. EMF трябва да включва голям брой страни и партньори и спонсори. Предполагам, че всеки от вас знае какво означава спортния сектор. EMF е нещо повече от спортна федерация, то е проект без граници, без никакви ограничения, то е проект за всички вас. Това зависи от нас, доколко високо ние можем да летим!
Чрез минифутбол ние доказахме, че когато изберете обективни правила, критерии за представяне и принципи за управление, организациите регистрират успех.
Как намирате организацията на miniEuro Гърция 2013 г. в сравнение с предходните турнири ?
miniEURO, новаторски и вълнуващ турнир, е плод на въображението на Европейската минифутболна федерация в опит да обедини всички национални организации, които се грижат за минифутбола в цяла Европа – само за аматьорските играчи. Всеки турнир е важна стъпка в развитието на минифутбола, както ние имаме възможността да преценим сега. Всяка приемаща държава (Словакия, Румъния, Молдова и Гърция) играе важна роля до сега и това, което наистина е важно – повече от 1 милион играчи представляват едно семейство, защото минифутбола свързва общности – за участници, доброволци и симпатизанти .
Със сигурност miniEURO Гърция 2013 е голям успех за нашето бъдеще. Ние представяме за първи път 24 национални отбора и съм сигурен, че броят за следващата година ще бъде по-голям, а също и успяхме да договорим излъчването по 19 национални телевизионни канали на това събитие, което олицетворяваше нашите цели една година назад.
Как намирате нивото на отборите в miniEURO Гърция 2013? Може ли да говорим вече за някакъв вид доминиращи успешни тактически структури в участващите отбори?
Нивото на всички отбори се увеличава със всяка година по отношение на всички показатели. Вече съм виждал стратегии и тактики, които повишават ефективността на участващите отбори. Въпреки че броят на головете не е толкова голям, както в местно минифутболно първенство, аз оценявам офанзивната тактика на всички отбори, което означава, че те обичат да играят минифутбол .
Какво мислите за представянето на Румъния – притежател на всички miniEuro титли досега и на България – една страна, която участва във всички минифутболни първенства до сега ?
Румъния е една от страните, които са участвали в първото Европейско първенство по мини футбол през 2010 година. Успехът, който се регистрира от Румъния представлява най-добрия практически модел, който може да се изнася и в други страни. За една нова организация е много важно да бъде наясно за ценностите и принципите, на които се основава. В същото време за EMF в представянето на един национален отбор е важен и броя на играчите на национално ниво, което означава, че съществува възможност да се направи добър избор .
За България, аз бях впечатлен от организационото управление, което е едно от най-добрите в Европа. Съдиите от България, които съм срещал на европейско равнище, са истински професионалисти и нашата федерация се радва да има в структурата си такива хора. И със сигурност, играчите са наистина мотивирани да успеят на европейско равнищ. Това е причината аз силно да вярвам, че следващата година България ще достигне финалните етапи на miniEURO .
Каква е процедурата за страна, за да кандидатства за домакин на едно от следващите miniEuro? Ще бъдат ли те всяка година – както и сега? Ще започне ли Шампионската лига по минифутбол през 2014 г.?
Досега сме получили предложения от шест страни (Германия, Казахстан, Австрия, Израел, Полша и Турция) да бъдат страната-домакин на miniEURO 2014. До 31 декември ние очакваме да получим окончателните предложения и в заседанието на изпълнителния комитет, което ще се проведе на 11 и 12 януари ще се реши коя страна ще получи отговорността да бъде домакин през 2014 г. на най-важното събитие за масовия спорт в Европа – miniEURO 2014.
За Шампионската лига ще изчакаме минимум една година, тъй като в този момент ние работим наистина усилено, за да се подготви първото Световно първенство по минифутбол през 2015.
Кои са следващите стъпки, планирани за 2014 г. в EMF календара?
Както вече споменах, ние ще продължим да организираме miniEURO всяка година на най-високото възможно ниво. Ние ще продължим да увеличаваме броя на страните и ние очакваме, че след 2 години ще имаме възможност да покрием цяла Европа. В същото време една от нашите цели е да се разработи ползотворно сътрудничество с институциите на Европейския съюз, по-специално с Европейската комисия и Европейския парламент, защото те вече разбраха важността на масовия спорт в Европа.
Призивът на Президента към всички играчи на минифутбол в България …
Историята на минифутбола започва около 1960 г. в различни западни и източни европейски страни. Минифутболът е бил част от нашата футболна история в Европа за поколения. Много от нас или нашите предци са играели тази прекрасна игра по улиците. Сега улиците са твърде заети – с много коли и е твърде опасно.
Сега ние имаме минифутболният формат, който представлява покана към всички хора. Където и да сте из страната, шансовете да има възможност да играете минифутбол близо до дома ви са огромни. Това би могло да стане във всички форми и размери на игрището – от голямо специално изградено минифутболно съоръжение с множество терени или дори на стандартно игрище за футбол, временно разделено на по-малки терени. Когато любителският футбол се играе в парка или на улицата, той обикновено се играе като минифутболен мач, а не като стандартен футбол – 11 срещу 11.
В заключение, искам да призова всички любители – играчи от България да спрат седенето на дивана пред телевизора, възхищавайки се на други играчи или други „звезди“ и да започнат да играят, да участват, да се превърнат в герои, в звездата на техния отбор, съгласно нашата визия – „Вие играете.“
Сдружение Фуутура
––––––––––––––––––––-
Ласка Ненова: Ролята на медиите е решаваща за развитието на масовия спорт
Решихме да представим Ласка в SportIdeas, защото хора като нея трябва да получават много публичност. В момента е базирана в Пловдив, но предпочита да се приема като гражданин на света. Тя е регионален координатор за България, Източна Европа, Малта, Кипър и Португалия на Европейските кампании NowWeMove и MOVE Week. Изявява се и като международен обучител. Работи в сферите предприемачество, проектен мениджмънт, управление на времето, образование чрез спорт, здраве, здравословен начин на живот, междукултурно обучение и младежко участие. Активна е и в спортното сдружение на което е учредител и член „WOW Sport“ Пловдив.
Разкажи ни за инициативата Now We Move?
Инициативата е създадена, за да направи 100 милиона повече европейци физически активни до края на 2020. Така че инициативата търси начини да разкрие ползата от физическата активност – за здравето, за обществото и за забавление. Едно от основните прояви е Седмицата на движението – тази година 7-13 октомври, която поставя акцент върху темите на Now We Move кампанията.
Според теб какво ще провокира българите да се размърдаме?
Забавлението, зрелището, осъзнатата възможност да променят живота си… и много други неща, които биха могли да открият по време на седмицата на движението.
Как бизнесът се отнася към проекта?
На този етап скептично – единствено Liebherr прояви загриженост за здравето на своите служители като ни предостави средства за изготвяне на здравословен наръчник, които ще разпространи сред тях. Повече представители на бизнеса все още не смятат инициативата и темата за достатъчно сериозни и една от целите ни е да променим това.
Какво трябва да се случи след седмицата на движението? Каква промяна очаквате и как ще я измерите?
Самата Седмица има за цел да представи и различните възможности за физическа активност в градовете, където се състои. Така че хората да са по-добре запознати с тези възможности и да се възползват от тях. След Седмицата на движението очакваме повече хора да са открили спорт или движение, което е подходящо за самите тях и ги кара да се чувстват добре, да обичат движението. Така с времето все повече хора да стават част от групата на редовно активните европейци.
Очакваш ли държавата да направи нещо в посока насърчаване на масовия спорт?
Да, но нека бъде адекватно на ситуацията, защото държавата се включва понякога и се опитва да подобри някои условия за желаещите да спортуват, например откритите фитнес площадки, които бяха изградени, но сякаш липсва правилната концепция за действие и най-вече сериозна воля за действие в тази насока.
Ще се възползват ли умело от тази инициатива спортните клубове?
Всичко зависи от тях. Ние предоставяме възможности и на самите тях, не само на гражданите. Ако съумеят да представя себе си и спортовете, с които се занимават добре, те могат да очакват много нови членове и приятели. Затова създадохме и Панаира на спортните клубове на 12 и 13 октомври. Това, което ги каним да направят е не само полезно за хората, но и за самите тях!
Как виждаш ролята на медиите в популяризирането на детския и масов спорт?
Ролята на медиите е решаваща. Дори да имаме стотици събитие, както е в момента на територията на страната, само в Пловдив са близо 100, тези събития няма да имат ефекта, на който се надяваме ако не са посетени от хората. А медиите са тези, които да информират хората. Капацитетът на събитията е огромен – стотици хиляди българи могат да видят, харесат и да се включат във физическа активност, но от медиите зависи дали тези събития ще достигнат до хората. Що се отнася до детския спорт, отново на медиите се пада ролята да приведат проблема за липсата на достатъчно физическа активност към по-широка обществена дискусия. Докато родителите не осъзнаят необходимостта от движение няма много възможности да се действа в тази насока.
Едно интервю на Денислав Георгиев, http://www.sportideas.eu
Attachment
