Важността на физическият компонент във футбола на различните нива

Важността на физическият компонент във футбола на различните нива

Колко важен е физическият компонент във футбола – въпрос, който може да се перифразира и в: Може ли чисто физическите компоненти да са от решаващо значение в играта?

Поставянето на този въпрос няма за цел да разглежда хипотеза, в която един единствен спринт и/или удар могат да предрешат даден мач към победа – индивидуално решение от феноменален играч от рода на Меси или Роналдо. Целта е да се установи дали аеробната/анаеробната издръжливост, бързината (като цяло) и физическата сила ще донесат победи в мачовете и/или първенства. Този въпрос е малко по-труден за еднозначен отговор…

Нека кажем, че физическите качества са основен фактор на футболното поле, а след това ще приемем, че по-успешен отбор е този, който е по-добър в тези фактори. Така ли е? Вероятно не, обаче бих искал да дам някои мисли за разликите в играчите на различни състезателни нива и -по-нататък – дали играчите в рамките на едно и също състезателно ниво се различават по отношение на физически и/или физиологични променливи.

Значителни различия се наблюдават между играчи от най-висока класа (напр. редовни участници в УЕФА Шампионска лига) в сравнение с играчите от датската лига по отношение на параметрите на ефективност (висок интензитет на тичане и спринтове по време на мач) и на Йо-йо теста за периодичното възстановяване от първо ниво на работоспособност. Спринтът и многократно повтореният спринт е значително различаващ се между различните нива на игра в Португалия, все в полза на по-високото ниво на игра; същото се отнася и за бързината на играчите, която също е присъща и при по-голямата издръжливост при спринт. Лесно е да се предположат физиологични различия и различия в нивото на представяне на играчи от сръбската национална първа дивизия в сравнение със сръбските аматьори от трета дивизия. Професионалните играчи имат по-висока максимална консумация на кислород, по-добра производителност, по-голяма отскокливост и по-голям среден процент на бързо потрепване на мускулните влакна. Освен това тестове над шведските национални състезатели показват притежание на по-голяма сила в сравнение с други професионални и любителски играчи, в допълнение шведските национали имат по-добра проприоцепция – способност за балансиране, в сравнение с играчи от по-ниските нива.

Флексорната сила на коляното и резултатите при 10-метров спринт също показват значителни различия при френските професионални играчи в сравнение с аматьори, като професионалистите притежават по-голяма здравина и по-висока скорост на тичане. Въпреки това, аматьорите са имали значително по-голям въртящ момент при разтягането на коляното при ниска скорост.

Проучване сред жените футболисти показва разлики в антропометрични променливи между развлекателната женска трета дивизия в Испания в сравнение с футболистките от Примера Дивизион. Играчите от по-ниското ниво показват по-голяма телесна маса, повече мазнини и по-малък мускулен процент. Титулярите показват по-добър спринт и максимална аеробна скорост в сравнение с резервите в Нова Зеландия. Освен това, експлозивната сила се различава и между титулярите и резервите в женската лига в САЩ – NCAA Division I.

Младежките национални играчи показват отлична производителност в измерването на силата, скачането и спринта в сравнение с под-елитните и аматьорските играчи, въпреки наблюдаваните значими различия в антропометрията.

В резултат на всичко това изглежда, че има (някои) разлики във физическите и/или физиологични параметри между играчите в различните нива на конкуренция и между титуляри и резерви.

Въпреки това, съмнително би било да се заключи, че физическите показатели са единствените променливи, които се различават. Какво можем да кажем по отношение на техническите и тактическите аспекти – въпреки че те остават в периферията на това изследване – все пак има очевидни различия между френските футболисти, играещи на международно ниво в сравнение с аматьорите по отношение на влиянието на физическата компонента в технически и тактически аспект. Например има разлики в параметрите (успешни пасове, оценка на възприемане на усилието, по-голям брой загуби притежанието на топката, по-малко покрито пространство на спринт и при висока интензивност на работа) между двете групи на малък терен, което само показва, че играчите от по-високо ниво се представят по-добре (чрез по-свързани пасове), с по-малко усилие (оценка на възприемане на усилието), по-ефективни са (по-малко загуби притежанието на топката) и изпълняват повече повторения на по-висока скорост.

Както изглежда, различията между нивата не само се наблюдават при физическите аспекти, но също и при техническите (а със сигурност и при тактическите) елементи. Въпреки това, (и за съжаление) въпросът дали отличните умения са само защото играчите в по-високото ниво на изява са чисто и просто по-квалифицирани, или, може би, физическите им възможности (забавена/по-малка умора) повлияват положително на уменията, остава неизяснен. Изглежда обаче установено, че умората от футболен мач рефлектира и влияе върху комплексните индивидуални футболните умения. Мускулната умора влияе върху техническите показатели/точност на пасове, измерено с тест машина в професионален италиански футболен отбор. Въпреки това, спадът в точността на пасовете е по-малък при по-подготвените физически играчи. Установени са и разлики между успешните отбори и не-успешните отбори в техническите и физическите аспекти при отборите от Серия А – по-успешните показват по-малко намаляване на физическите променливи (като общо разстояние, покрито в притежание на топката и висок интензитет на тичането с топка), а също и технически променливи (такива като успешни къси пасове, дриблиране и удари във вратата) в сравнение между първото и второто полувреме в мача.

Друго доста интересно проучване изследва ролята на стреса, уменията и умората при мачовете, които се решават с дузпи на световни първенства. Проучването посочва, че психологическият стрес е по-голям фактор в сравнение с уменията и умората при 11-метровите удари за определяне на победителя в елиминационната фаза на турнира.

Колкото по-високо е нивото на първенството, толкова по-ниско е значението на физическите компоненти (между отборите). Например на ниво Шампионска лига изглежда, че физическата подготовка е основата за качествено представяне на това високо ниво, но това не е решаващият компонент. По принцип, ако играчът не е физически добре подготвен, той не може да играе добре. Ако той/тя все пак го прави при положение, че не е в добра физическа форма (в следствие от физически фактори като контузии, претоварване, недостатъчна подготовка или игрова практика, форсирано възстановяване и др.) тогава по-скоро става въпрос за проява на други качества/индивидуална класа (технически, тактически, психологически аспекти при високите стандарти на мач от Шампионската лига), които играчът може да добави към представянето си в полза на отбора.

Треньори на отборите от „долните дивизии“ трябва да решат чрез измервания, опит или анализ на играта дали физическата подготовка е достатъчна, за да се конкурират успешно на тяхното ниво. Тогава – благодарение на техния анализ – след това може да се реши дали техническите и/или тактическите и/или психологическите аспекти на играта са повече решаващи в сравнение с физическа подготовка на техните играчи и да се наблегне в тренировъчния процес на подходящо/доминантно развитие на един или друг аспект.

Източници и права:

Източниците на това изследване се многобройни; при интерес от страна на дипломанти или за целите на научни разработки, можем да предоставим пълен списък

Изследването не може да се възпроизвежда по никакъв начин и на никакъв носител, без предварителното писмено съгласие на автора; позоваването / цитирането е свободно.

За още информация, моля свържете се чрез имейл info@footura.com

 

 

Автор: Емилиян Методиев

Литература