Телесната култура през Античността. Телесната култура в Древна Гърция.
Първите съзнателни физически движения на първобитния човек са насочени към неговото оцеляване и адаптиране в природата – това са дейности като бягане, скачане, катерене, пренасяне на тежести и др. От друга страна, малко по-късно, имайки предвид необходимостта от физически умения както за ежедневната му дейност, така и при военни дейности, то става ясна причината, поради която телесната култура и физическото развитие са вече от голямо значение. В исторически план, системата за физическо възпитение и отношението към телесната култура, са едно от най-старите и най-динамични форми за преднамерено влияние върху физическия облик на личността.
Спортът е замислен като набор от физически дейности, които освен за подобряване на здравето и качеството на живот, помагат и за по-добри психически и физически условия. Телесната култура и спортът и в древността, а и сега, има за цел да развие физическите способности на човека – като сила, бързина, ловкост и др. Първоначално несъзнателните физически движения като бягане, скачане, катерене, пренасяне на тежести и др., свързани с всекидневната дейност на античния човек, са се превърнали в съзнателни прояви на съревнование, състезание. Според различни източници в различни територии, населявани от дълбока древност (древна Гърция, Китай, Египет, Персия и др.), телесната култура и по-късно организираният спорт са били задължителен елемент за изграждането на хармонична развитата личност.
В допълнение към насърчаването на прогресивното развитие на мускулна сила, бързина, пъргавина, концентрация и конкурентоспособност, телесната култура се разглежда и като форма на културен израз, който е потопен в еволюцията на историята на човешките общества. Различни автори са замисляли спорта по различни интересни начини за подход. Улрих Поплоу описва физическите упражнения като дейност с широк духовен смисъл, която свързва човека с природата и нейните богове. Познаването на произхода на спорта ни позволява да разберем как тези първи практики са започнали в социалните отношения и в последвалите развития на цивилизациите.
Настоящото проучване има за цел да даде синтезирана информация по въпросите за телесната и здравната култура, възпитателната практика чрез физически упражнения, както и социалните измерения на спорта в Античността, по специално на древните гърци в светлината на характерните политико-икономически и социални особености.
Условия и причини за възникване на телесната култура през Античността
През средния палеолит, около 33 000 години преди Христа, в различните колонии и социални групи се организира лов с цел да се осигури прехраната на племето. Танците край огъня пък са известни и като ритуали, чиято физическа активност е имала чисто духовен израз и социално признание. В култури като на маите и персите примитивните спортни практики са били свързани с боговете и уменията на участниците. Например, така наречената „топка на маите“ е един от първите спортове: състои се от удряне на топка с кръста и опит за вкарването й на няколко метра височина в един вид метален пръстен. По-късно се появяват и борба, вдигане на тежести, състезания по плуване, бягане, дълги и високи скокове, скално катерене и хвърляне на копие. Като любопитен факт може да се отбележи, че в онези игри, в които са участвали няколко отбора, капитанът или лидерът на победилия отбор е трябвало да даде живота си, за да бъде издигнат до боговете.
Древногръцките земи през Античността са се характеризирали с прекрасни условия за живот – наличие на планини, гори, реки, море, благоприятни климатични характеристики, наличие на разнообразен животински свят., което е от изключителна важност за развитието на социалния и икономическия живот (главно чрез морска търговия) и необходимата гъстота на населението, както и за по-специфични дейности за самоусъвършенстване (физическо и духовно), здраве, забавление, със състезателна цел и др. От изключително значение за развитие на добра телесна култура е и развитието и значението на военното дело, значими личности, които дават тласък на телесната култура и др. От известните исторически източници може да се заключи, че благодарение на положителното развитие на споменатите обстоятелства развитието на телесната култура в Древна Гърция е на високо ниво.
Функции, които е изпълнявала телесната култура и спортните дейности
Спортът, освен всичко друго, от древността насам е изпълнявал функцията и на социална стълбица, на религиозен, културен, а по-късно дори и на политически фактор. Голи, с по една препаска, воините на Египет имали тежка поредица от физически тренировки, борба, фехтовка, боравене с оръжие, тичане и други дисциплини. Добрите воини обаче били поддържани добре, живеели в добра компания, получавали награди. Макар и трудно, да си воин в древния Египет било престижно, а се е случвало и обикновен войник да се издигне дори до фараон.
Като част от религиозни ритуали, Олимпийските игри в древна Гърция са започвали и завършвали с религиозни церемонии. Спортистите, прекарвали първия си ден на игрите в храмовете и олтарите на своите богове-покровители, а в последния ден след награждаването на победителите ритуалът се повтарял. С идването на римляните, Олимпийските игри на Древна Гърция постепенно загубили предишния си мащаб и стойност. 394 година е датата на забраната на игри от римския император Теодосий. Следващи по важност след Олимпийските, са Питийските игри. Те се провеждали в Делфи и са посветени на Аполон, покровителя на Делфи. Третите най-популярни игри са Истмийските, провеждани на Истмийския провлак близо до Коринт и посветени на Посейдон. Немейските игри в чест на Зевс в североизточната част на Пелопонес затварят „престижната четворка“. Олимпийските и Питийските игри се провеждат на всеки четири години, като съвременните зимни и летни олимпийски игри, а Истмийските и Немейските игри – веднъж на две години. Наградите на победителите са били венци от клони и листа на различни символични растения, тъй като в Елада венците се смятали за особено почетна награда; на Олимпийските игри – от листата на маслиново дърво, на Пития – от лавровото дърво, при Истмийски – от бор, а при Немей – от … целина.
По време на античните Олимпийски игри са се провеждали не само спортни състезания, но и поетите са чели поезия, музикантите изпълнявали най-добрите си произведения, ораторите се състезавали в красноречието си. В програмата на Игрите са били въведени състезания на тромпетисти и глашатаи, за да се покаже, че в здраво тяло духът е здрав, способен да възприема красотата. Всички гърци са знаели да плуват и тъй като това се е приемало за обикновено умение (също като грамотността), плуването не е било включено в програмата. Само чистокръвни гърци са можели да участват в състезанията, докато останалите, които се смятали за варвари, са можели само да гледат. Може да изглежда изненадващо, но древните игри не са като първите модерни олимпийски игри (възобновени в края на 19 век), а повече приличат на олимпийските игри от нашето време, в смисъл на професионализма и ангажираността на участниците. Например когато атлетите пристигали в Олимпия, е трябвало да се закълнат, че са тренирали една година преди това. И тогава им е бил даден още един месец обучение – за финалната подготовка за състезанието, като най-слабите били отстранявани. Спортистите включвали в диетата си голямо количество месо по време на подготовката за игрите, което било лукс.
Любопитно е, че древните гърци не са имали нито футбол, нито хокей на трева или друг отборен спорт. Отборният дух изобщо не е бил развит. В състезанията е имало само един победител, не са присъждани второ, трето или каквито и да било утешителни места. Победителят, който е наречен олимпионист, получава слава и чест. Олимпионист би могъл за своя сметка или с чужди пари да си издигне паметник в Олимпия. Обикновено изявените олимпионисти имали доживотно право да заемат почетни постове, да се хранят безплатно и т. н. Ако по време на войната враговете ги заловят, те не ги екзекутирали, за да не си навличат гнева на боговете. Особено престижно е било да си периодонист – атлет, който печели и четирите големи игри – Олимпийските, Питийските, Истмийските и Немейските игри. Когато един периодонист се върне у дома, част от градската стена е била демонтирана в негова чест, защото ако такъв човек е в града, тогава стени не са необходими.
Официално победителите от игрите получават символичен венец, но те се връщат у дома като герои и получават необичайни подаръци и привилегии. Те са се борили отчаяно за нещо, което съвременните олимпийци не могат да разберат – за безсмъртие (в гръцката религия не е имало задгробен живот; човек е можело да се надява на продължаване на живота след смъртта само чрез добиване на слава и доблест, увековечени в скулптури и песни). Колкото голяма била славата на олимпийските шампиони, толкова по-голяма била драмата на победените. Някои по-чувствителни спортисти не смеели дълго да се завърнат по родните места и да се покажат пред съгражданите си. Други скитали от град на град и се криели денем от хорските погледи.
В Спартанската цивилизация например спортната дейност се развива като начин на живот, който се простира от детството до юношеството, заедно с интелектуалното обучение. Целта е била да се създаде верен слуга на Спарта, както по време на война, така и по време на игри и състезания. Това им е дало много триумфи в продължение на години в различни спортове в олимпийските игри като плуване, борба, езда, бокс, хвърляне на копие и диск.
Организация на телесната култура, образованието и спортните дейности
Телесната култура в древна Гърция била на почит. Гърците от класическата епоха (V-IV в. пр.Хр.) вярвали, че физическата форма (здравото тяло) и умствената яснота (здравият дух) са две страни на една и съща монета. За тях един добър гражданин бил както образован, така и в отлична форма. Това било въпрос на граждански дълг и начин на живот, а не толкова въпрос на избор. Физическото възпитание е въведено в училище с цел физическо развитие и обучение, както и като образователен фактор за осигуряване на ефективността на инструктивно-образователния процес. Ако в доелинската епоха образованието е било по-инстинктивно, то в класическата епоха образованието се превръща в една от основните функции на държавата. Гърците въвеждат понятието гимнастика в специфична терминология и физическото възпитание се превръща в компонент на гръцката култура. Концепцията за практикуване на физически упражнения се е развила като концепцията за военна хигиена и като хармоничния идеал. Представител на хигиенната концепция Иродикос проектира, експериментира и препоръча нормите на хигиенната и терапевтична гимнастика, препоръчва комбиниране на упражнения с диета и масаж. Хипократ, бащата на медицината, смята метода на Иродикос за емпиричен и подкрепя идеята за надзор на диетата, определяне на причината за заболяването, премахване на суеверия и предразсъдъци относно болестите. Галений в творбите си твърди, че играта има хигиенно-социално значение и отношенията между хигиената и гимнастиката са добре дефинирани. Той разделя медицината на хигиена и терапия. Теон от Александрия разработил теорията за масажа и нейните приложения, като разпределил упражненията според техния характер и влияние върху тялото.
Акцентът в образователния процес на обучение на войника-гражданин е била върху физическата издръжливост, осигурена от походи, бой, конна езда, плуване и боравене с оръжие. Хармоничното многостранно развитие на човешкия индивид е неразривно свързано с другите аспекти на образованието. От концептуална гледна точка човешкото същество се възприема като комплекс, комбинация от физически и духовни качества, винаги съвършен и насочен към идеала. Атиняните, потомците на йонийците, имали истински култ към красотата и хармонията. Идеалът на живота им, изразен с формулата Calos Kaiagatos, изразява красота и доброта. Според израза Kalos kai agatos, в процеса на обучение човек трябва да придобие интелектуални, морални и физически качества, слети в идеал за хармония и красота. Изхождайки от целта за укрепване на здравето чрез физически упражнения, които са довели до красотата на тялото, подчертана от пропорционалността и запазването на концепцията за хармоничния идеал, се изразява съвършенството на духовното образование. Платон в своите трудове „Закони и република“ смята, че физическото възпитание е основният елемент на хармоничното образование. Той твърди, че гимнастиката е наука, защото грижата за тялото се извършва според научните правила. В неговата визия терминът гимнастика включва хранене, вани, масаж и почивка. Аристотел, най-големият мислител, учен и педагог на древния свят, твърди, че всички хора трябва да имат достъп до образование и че образованието е най-висшата функция на държавата.
От 7 до 16 годишна възраст младите атиняни посещавали частни училища, които бивали: Граматически (за грамотност и музикалност) и Гимнастически (за физически упражнения). В последните се изучавал петобой в рамките на 3 години – бягане, хвърляне на диск, хвърляне на копие, борба, дълъг скок. Децата на богатите фамилии постъпвали в гимназии (16-18 г.), където практикували различни физически упражнения, изучавали философия, политика и литература. След това от 18 до 20-та си година, младежите постъпвали в „ефебия“ – държавна военна организация, където се обучавали и на физически дейности, практикувани във военно време (фехтовка, стрелба с лък, хвърляне на копие, конна езда, плуване и др., успоредно с продължаващата им по-обща физическа подготовка в гимназиите).
Основната форма на упражнения в древна Гърция е била гимнастиката. Състои се от упражнения, групирани в 3 категории: леки, тежки упражнения, петобой, танци и игри с топка.
Социално разпространение и влияние на телесната култура в Античността
Различни култури и цивилизации по света създават и развиват различните форми на физическа активност, които в момента са известни като спорт.
Китай
В Китай се дава особено висока оценка на движенията и тяхното значение за опазване на здравето. Гимнастическите практики са съществували в древен Китай и са били много популярна дейност, като се е деляла на три дяла – утринна гимнастика с елементарни упражнения, самомасаж и свободно дишане; вторият дял е имал военно-приложен характер (вкл. борба, упражнения с копие, меч, щит, а също и упражнения за защита и нападение); третият дял са насочени към вътрешните органи и служат за разхлабване на мускулите. В рамките на откритите паметници и надписи са намерени и инструменти с характеристики на спортна употреба, чийто произход датира от повече от хиляда години преди Христа. Футболът също има минало в Китай. Преди повече от 2300 години той се е практикувал в пространство, подобно на корт и се състоял в предаване на топката от един човек на друг, без тя да докосва земята. Целта е била топката да се вкара в дупка.
Египет
В Египет са били широко разпространени много физически упражнения и игри, включително състезания по бягане, скачане, вдигане на тежести, фехтовка, риболов, плуване, скок на височина, хвърлянето на копие и др. В тази цивилизация са постигнати големи крачки по отношение на развитието на спорта и вид на професионализация, напр. в дисциплини като борба, конни надбягвания, акробатични скокове и вдигане на чували с пясък. Този бум идва от социалната организация, създадена с цел подобряване на нивото на забавление, посветено на фараоните и техните семейства. За някои изследователи именно Египет е люлката на спорта, бащата на ненасилствените, забавни и разнообразни спортове, каквито ги познаваме днес. Древните египтяни са имали ясна визия за спорта – те са го ползвали за укрепване на тялото, рекреация и дори удоволствие. Запазена марка за аристократите са спортове като стрелбата с лък, надбягването с колесници, риболовът и ловът. Много за телесната култура и спорта може да се разбере от скулптурите и рисунките в древен Египет. По портретите и скулптурите мъжете са изобразявани силни, с изразена мускулатура, докато жените са със слаби и стегнати тела. Дори и да приемем тази картина за идеализирана, е ясно как древният египтянин си е представял красивата физика. Древният Египет е имал специално обособени помещения за спорт и за най-малките. Там те от малки са практикували борба, плуване, атлетика, танци, разновидност на йогата и много други спортове. Може и да ни изглежда странно, но едва ли са много ненасилствените и развлекателните спортове, които познаваме днес и който древните египтяни не са практикували. Открити са документи за десетки физически активности – в това число влизат бягане, атлетика, вдигане на тежести, гимнастика, конни спортове, спортове с топка, хвърляне на копие, диск и ножове, танци, плуване и игри със топка и даже екзотични спортове, като хокей, хандбал, йога. Спортът е бил практикуван от цели семейства, от млади и стари, доброволно и съзнателно, по собствен избор. Египтяните са вдигали тежести състезателно – спортистът е трябвало с една ръка да вдигне чувал с пясък и да го задържи няколко секунди във въздуха. Това правило ни е познато и днес от щангите. Те са практикували поне два вида гимнастика: художествена и ритмична, художествената обикновено е гимнастически изпълнения с тялото, а ритмичната – групова художествена гимнастика, при която група изпълнители, едновременно и понякога синхронно правят определени изпълнения, вероятно и под музикален съпровод. Древните египтяни са харесвали и един друг спорт, днес го наричаме „бойно“ или „военно дърпане“ – две групи състезатели, хванати през кръста дърпат назад, стараейки се да издърпат противниковата група.
Персия
В древна Персия са били развивани различни спортове, които са били пряко свързани с битките; такъв е случаят със спортът поло и други състезания за бързина.
Етрурия
През 6 век пр. н.е. етруските се любували на спортните забавления и зрелища. Те са имали спортни състезания, съставени главно от три вида събития, назовани от тях лудус. Първият тип състезание е битка с животни, вторият е лека атлетика – съставен от скок и хвърляне на копие, а третият включва състезания с колесници.
Рим
Римляните популяризирали спортните състезания като масивно шоу, което се стреми да забавлява както обикновените хора, така и висшите социални класи от различните периоди на Империята. През целия този период на Римската империя са построени големи амфитеатри с капацитет от десетки хиляди души. Откроявали са се битките на гладиатори, които се бият помежду си, за да запазят живота си и евентуално да получат свободата си.
Телесната култура в Древна Гърция
Телесната култура на гръцките градове-държави през VI-V век пр.н.е. достига ниво, до което никоя друга цивилизация не е можела да се доближи (многостранна начална физическа подготовка, агонистика, движещият мотив на която е постигането на по-високи показатели за качество, система от редовни състезания, мрежа от стадиони и палестри – специални образователни институции). Младите мъже изпълнявали физически упражнения в пространства, известни като гимназии. Името на самото място произлиза от гръцката дума „gymnazein“, което означава „да се упражнявам гол“. Съответно повечето дейности, включително бягане, упражнения, вдигане на тежести и плуване, са били практикувани без облекло. За древните гърци жизненият идеал е бил наличието на здраво, силно и красиво тяло с бодър и жив дух. Една от главните цели при възпитанието и образованието на младите е била да се постигне мъжество и твърдост на духа, оформяне на красиво тяло, както и придобиване на ловкост и изящност в движенията.
Успоредно със системата за общо физическо развитие и физическа дееспособност, в Древна Гърция възникнали и празненства на спортното майсторство под общото наименование „агонистика“. Някои от тези състезания постепенно станали популярни, придобили определена периодичност и се оформили в големи спортни първенства.
Древните гърци практикували гимнастика като част от редица дейности, предназначени да насърчават физическото и психическото здраве. Различните гръцки градове-държави имат различни причини да възприемат спорта. Много от упражненията, категоризирани като гимнастика, сега се разглеждат като отделни спортове. Местата за трениране, както и професионалните треньори били осигурени от управниците на града – както за обикновените граждани, така и за състезателите.
Най-големите имена във философията са посветили обширни пасажи от своите творби на качествените тренировки и здравословно хранене. „Човек няма право да бъде аматьор що се отнася до физическата форма. Истински срам е да остарее, без да види красотата и силата, на които тялото му е способно!“ – Сократ 469-399 пр. Хр.
Спортното обучение, което сега е просто хоби на много хора, се е смятало за наука, равнопоставена на медицината например. Децата започвали да бъдат възпитавани в спортните науки от 12 годишна възраст – щом постъпят в “гимнастическото училище“. Изучавали 5 задължителни дисциплини – пентатлон: бягане, скачане, борба, хвърляне на копие, хвърляне на диск. Един от най-важните факти, които демонстрират значението на телесната култура за древните гърци е, че само след завършване на гимнастическо обучение, се получавали граждански права. Спортът подпомагал развитието и на другите науки. Хипократ, например, най-известен със своя принос към медицината, наблюдавал спортистите докато тренират, за да разбере човешкото тяло. Така той разработил едни от първите хранителни режими. Известният по онова време лекар Гален, преподавал, че лекарите трябва да тренират като атлети, за да постигнат отлични постижения в своята практика. Тогава, както и днес, е имало противоречиви идеи за най-добрите методи на тренировка и подготовка на тялото и духа. Структурираният тренировъчен режим в Древна Гърция включвал три етапа: загрявка, тренировка и разпускане.
Древните гърци може би са обичали спорта, защото мъжете са израснали, участвайки в него. Всеки гръцки град имал т. нар. гимназия, където местните мъже участвали в различни спортове. Гърците ценели високо физическата мощ, тъй като тя била признак и за морална сила, което означавало самодисциплина, упорита работа и отдаденост на победата. Спортистите били разглеждани като олицетворение на добродетелта и съвършенството.
Но в същото време древните гърци обичали и просто да гледат спортните надпревари. В допълнение към олимпийските игри, които се организирали на всеки четири години, те провеждали и други спортни мероприятия — Питийските игри за Аполон в Делфи, Истмийските игри за Посейдон и Немейските игри, които почитали Зевс. Състезанията включвали няколко дисциплини – от състезания с колесници до лекоатлетически събития и бойни спортове. Спортистите най-често били заможни гърци, които можели да си позволят да тренират, вместо да им се налага да работят за прехраната си. По онова време не е имало отборни спортове, а само индивидуални състезания и освен това на жените не е било позволено нито да участват в тях, нито да присъстват в публиката.
Ето някои от спортовете, които били практикувани от древните гърци:
Панкратион
Въведен е в програмата на древните олимпийски игри през 648 г. пр.н.е. Спортът, чието име означава „пълна победа“, съставлява комбинация от бокс и борба. В древния Панкратион е имало само три правила – не е било позволено да се атакуват очите на противника, да се хапе и да се удря в гениталиите. За кратко време той става много популярен в целия древногръцки свят. Тежките травми и смъртни случаи са били често срещани в боевете. Участниците се изтегляли чрез жребии от сребърна урна. Не са съществували категории и времетраенето на боевете не е било разпределено в рундове. Състезателите са използвали някои от техниките, присъщи за днешните MMA състезания, включително удари с юмруци, лакти, колена, ниски ритници, насочени към краката на противника, задържания и хватки от борбата.
Състезания с колесници
Надбягванията с колесници са един от най-старите спортовe на древността. Състезанията с коне са добавени към Олимпийските игри през 648 г. пр. н. е. Трасетата са били с дължина около 1.2 километра. Жокеите, които били млади момчета, а някои от тях – роби, яздели без седло и без стремена, а само с юзди и камшик, за да направляват конете.
Бягане
Гърците обичали състезанията по бягане, особено т. нар. „стадион“, който представлявал нещо като еквивалент на съвременния 200-метров спринт. По-късно се добавят и състезания на 400 метра, както и състезание на дълго разстояние – между 7.5 и 9 километра. Древните гърци обаче организират и състезания, които нямат съвременен аналог – например хоплитодромос, в което спортистите подражавали на гръцката пехота и бягали в пълно бойно снаряжение с шлемове, предпазители и щитове.
Борба
В древногръцкия стил спортистите били в изправено положение, като целта била да хвърлят противника на земята. Концепцията за приковаване на раменете на противника към земята все още не съществувала. Вместо това борците печелели мача, като хвърляли противника си три пъти на земята. Друга уникална особеност е, че не е имало отделни категории в зависимост от теглото.
Петобой
Хвърлянето на диск и копие, които са част и от модерните олимпиади, датират от времената на Древна Гърция, но тогава те не били отделни събития, а част от т. нар. петобой – комбинация от пет дисциплини, която включвала още дълъг скок, бягане и борба.
Бокс
За разлика от съвременния бокс, древногръцката версия нямала рундове или времево ограничение. Вместо това боксьорите просто се биели, докато единият от тях не бил в състояние да продължи или докато не признаел загубата си. Подобно на борбата, гръцките боксьори се състезавали в една дивизия, без разделение по класове, и носели тънки кожени каишки около кокалчетата и китките си.
Лека атлетика
Най-престижни били състезанията между атлетите. Преди старта те извършвали специален ритуал в чест на Зевс. Те се надбягвали голи, намазани със зехтин. Блокадата на старта с помощта на въжета е била задължителна. Тя гарантирала благополучно начало на надпреварата и предотвратявала фаулстарта. Маршрутът, който трябвало да избягат бил маркиран.
Гимнастика
В древния свят има много различни артистични репрезентации на спортни дейности, които напомнят това, което днес наричаме гимнастика. Известна фреска от 15 век пр. н. е., открита в двореца в Кносос, Крит, изобразява три индивида, които прескачат бик по начин, напомнящ за съвременната волтижировка (гимнастика на гърба на кон). В Египет редица йероглифи показват хора, изпълняващи мостове и подобни акробатики, докато в Китай гравюрите от династията Хан показват изпълнители, които правят цянси, предшественик на гимнастиката, който включва елементи на танц и борба.
Конкурентоспособността е основният принцип на социалния живот на Древна Гърция. За гърците целта на подобно състезателно образование и социален живот е била благото на държавното общество. Всеки атинянин е трябвало да развие своето „аз“ чрез състезание, за да може да донесе най-голяма полза на обществото и най-малко вреда. Именно в древна Гърция възникват и придобиват голяма популярност спортът и спортните игри. Имало е различни спортни игри, но най-популярните са били Олимпийските игри, които са се превърнали в културен феномен. Те са се превърнали в квинтесенция и практическо въплъщение на единството на тялото, волята и ума. Древните гърци, които организират първите официални олимпийски игри през 776 година преди новата ера, дават на света идеята за масовите организирани спортни събития. Според легендите игри са провеждани и преди 776 г., но точно те се приемат за първа олимпиада, тъй като само за игри след тази дата съществуват исторически доказателства. Гърците са и първата цивилизация, в която хората боготворят любимите си спортисти до ниво, което дори и най-фанатичните фенове днес биха сметнали за екстремно.
Системата на физическото възпитание в Древна Гърция е била хармонична и многостранна. Тя е била преплетена с интелектуално и духовно развитие и е трябвало да допринесе за всестранното развитие на личността, да засили духа на единство сред хората. Основата за неговото формиране е сложната идеологическа система от древността, която обединява митология, религия и социални институции, както и духът на борба, поради постоянната военна заплаха в Древна Гърция.
Източници:
1. Физическата култура в Стария свят, Райна Бърдарева, Лозан Митев, Марина Гевренова, НСА, 1992
2. Митев, Л. Сборник учебни материали. История на телесната култура. НСА „Васил Левски“, София, 2018 г.;
3. WELCOME TO THE ANCIENT OLYMPIC GAMES – https://www.olympic.org/ancient-olympic-games/the-sports-events
4. Athletics in Ancient Greece https://www.nationalgeographic.org/media/athletics-ancient-greece/
5. Ancient Greek Athletic Training – https://www.livestrong.com/article/349071-ancient-greek-athletic-training/
6. Проданов, Георги, Исторически аспекти на здравното възпитание, Педагогически алманах, В.Търново, 2000
Attachment
