Телесната култура е част от общата култура на обществото, една от сферите на социалната дейност, насочена към подобряване на здравето, развитие на физическите способности на човека и използването им в съответствие с нуждите на социалната практика. Основните показатели за състоянието на телесната култура в обществото са: нивото на здраве и физическото развитие на хората; степента на използване на физическата култура в областта на възпитанието и образованието, в производството, ежедневието, структурата на свободното време; естеството на системата физическо възпитание, развитие на масов спорт, спортни постижения и др.
Основните елементи на телесната култура са: физически упражнения, техните комплекси и състезания в тях, втвърдяване на тялото, хигиена на труда и живота, активно двигателни видове туризъм, физически труд като форма на активен отдих за хора с умствен труд.
В обществото телесната култура е важно средство за „възпитание на нов човек, който хармонично съчетава духовно богатство, морална чистота и физическо съвършенство“. Телесната култура спомага за повишаване на социалната и трудова активност на хората, икономическата ефективност на производството, здравеопазването, образованието и др. Движението за физическа култура разчита на многостранните дейности на държавни и обществени организации в областта на физическата култура и спорта.
Спортът е неразделна част от телесната култура, както и средство и метод на физическото възпитание, система за организиране и провеждане на състезания в различни комплекси от физически упражнения и подготвителни образователни и тренировъчни сесии. Исторически спортът се е развил като специална област за идентифициране и унифицирано сравнение на постиженията на хората в определени видове физически упражнения, нивото на тяхното физическо развитие. Спортът в широк смисъл обхваща действителната състезателна дейност, специалната подготовка за нея (спортна подготовка), специфичните социални отношения, възникващи в областта на тази дейност, нейните социално значими резултати. Социалната стойност на спорта се крие във факта, че той е фактор, който най-ефективно стимулира физическата култура, насърчава нравствените качества, естетическо възпитание, задоволяване на духовните нужди.
Спортната сфера исторически включва различни елементи от човешката дейност. Спортовете с дълга история са се развили от оригинални физически упражнения, форми на трудова и военна дейност, използвани от хората за физическо възпитание в древността – бягане, скачане, хвърляне, вдигане на тежести, гребане, плуване и др. Физическата култура е неразделна част от човешкия живот. Той заема доста важно място в изучаването и работата на хората. Физическите упражнения играят значителна роля в представянето на членовете на обществото, поради което знанията и уменията по физическа култура трябва да бъдат заложени в образователните институции чрез различни нива.
Телесната култура на хората е част от неговата история. Нейното формиране и последващо развитие е тясно свързано със същите исторически фактори, които оказват влияние върху формирането и развитието на икономиката на страната, нейната държавност, политически и духовен живот на обществото. Понятието телесна култура включва, разбира се, всичко, което е създадено от ума, таланта, занаятите на хората, всичко, което изразява неговата духовна същност, поглед към света, природата, човешкото съществуване и човешките отношения.
Спортът и в древността, а и сега, има за цел да развие физическите способности на човека – като сила, бързина, ловкост и др. Първоначално несъзнателните физически движения като бягане, скачане, катерене, пренасяне на тежести и др., свързани с всекидневната дейност на античния човек, са се превърнали в съзнателни прояви на съревнование, състезание.
Според различни източници, до които имаме достъп днес, както на територията на сегашните Български земи, така и в други територии, населявани от дълбока древност (древна Гърция, Китай, Египет и др.), спортът е бил задължителен елемент за изграждането на хармонична развитата личност. Както е било характерно за древногръцките спортни прояви, и тракийците, населявали сегашните Български земи, през Античността са спортували голи, а спортистите не са се разделяли на тегло.
В исторически план, системата за физическо възпитение и отношението към телесната култура, са едно от най-старите и най-динамични форми за преднамерено влияние върху физическия облик на личността. Телесната култура е всеобщо разпространено сложно обществено явление, съпътстващо живота на обществата от древността до наши дни. То е пряко свързано с двигателната активност и нейното използване за развитието и социалната изява на човека.
Настоящото проучване има за цел да даде синтезирана информация по въпросите за телесната и здравната култура, както и възпитателната практика на траките и прабългарите, населявали сегашните български земи в периода 5 в. пр. н.е. – 5 в. сл. н.е. – в светлината на общото историческо разбиране за телесната култура, както и в светлината на развитието на характерните политико-икономически и социални особености в този период.
Условия и причини за възникване на телесната култура по Българските земи през Античността
Българските земи през Античността, през разглеждания период, а и до днес, разбира се, се характеризират с прекрасни условия за живот – наличие на планини, гори, реки, море, благоприятни климатични характеристики, наличие на разнообразен животински свят. Наличието на добри условия за живот и необходимата гъстота на населението са от изключителна важност за развитието на социална-икономическа дейност, както и за по-специфични дейности за самоусъвършенстване (физическо и духовно), здраве, забавление, със състезателна цел и др.
От изключително значение за развитие на добра телесна култура е и развитието и значението на военното дело, образованието, както и значими личности, които дават тласък на телесната култура чрез личен пример и др. От известните исторически източници може да се заключи, че благодарение на положителното развитие на споменатите обстоятелства развитието на телесната култура по българските земи през Античността е на високо ниво.
Спрямо характеризацията на телесната култура, тя се дели на следните части: Телесно възпитание, Оздравителна телесна култура, Спорт и състезание, Игри и забавление, Туризъм и туристически дейности. Според проучвания (доц. Вагалински) с включването на траките в земите на Римската империя спортните прояви започват да заемат все по-важно място в живота на траките. Релефите, каменните надписи и изображенията на керамичните съдове демонстрират установяването на традиции в организирането на спортния живот и провеждането на състезания в различни дисциплини. Относно участието на жени в спорта, доц. Вагалински заключава, че е имало много малко жени аристократки сред тракийките, които са участвали в състезанията.
Отново в пряк паралел с ценностите на спорта в древна Гърция и Римската империя, и тракийските младежи от Античността чрез целенасочена физическа дейност, упражнения и спорт са били обучавани да бъдат победители във войните и добри поданици. Има сведения от античната епоха, че във Филипопол, днешен Пловдив, са организирани редица тракийски игри.
Определено спортната култура при това културно взаимодействие с елините бавно и постепенно е навлизала и в сегашните български територии, както и в съседни територии, населявани от същия етнически състав (траки и прабългари). Траките са я харесвали и разбира се, постепенно и самите те вече започват да взимат участие в състезанията и да се изявяват на спортната арена. Все пак спортът, практикуван в тракийското общество е по-различен от гръко-римската класическа спортна култура, за която има и много повече данни. Каменни паметници и изображения върху керамични съдове от гръцките колонии по Черноморското крайбрежие онагледяват елинските традиции в организирането на спортния живот и провеждането на спортни състезания като надбягване, хвърляне на диск, мятане на копие, дълъг скок, борба, бокс. Има сведения, че е имало тренъори, които да стимулират спортиста да бъде по-силен. Има данни и за използвани нечестни практики – като допинг, а също и подкупи за спечелване на състезание.
Функции, които е изпълнявала телесната култура и спортните дейности
Ролята на телесната култура в бита на хората е съществена от древността – в Египет се свързва с военното възпитание, в Индия с учението на йогите, в Китай със системата за обучение в манастирите и достигане на просветление и хармония, в Елада (Гърция) със създаването на хармония между нравственото и естетичното у човека (калокагатия), а в Древен Рим – с изграждането на легиони и гладиаторски борби. Развитието на телесната култура в Стария свят се свързва и с изграждане на идеята за съвършенството на човешката личност и важната роля за неговата двигателна активност като част от съвършенството.
По отношение на Телесната култура по Българските земи през Античността най-много са сведенията за развитие на организирана физическа дейност, свързана с военното дело. Годността на мъжете да бъдат войници и постигнатите успехи на бойното поле нямат аналог по отношение на други физически изяви – казано по друг начин: спортните състезания с мащаб като в Древен Рим и Древна Гърция са били непознати. Въпреки това, способността за воюване, за участие в организиран лов, строителство или земеделие, са обхващали голяма част от мъжкото население, което е поддържало телесната им култура на достатъчно високо ниво.Разбира се, на по-късен етап от взаимодействието с древногръцките градове-държави, както и в състава на Римската империя, са проникнали определени практики по отношение на организираните спортни игри, съответно са се създали и нужните условия за това (под формата на спортна инфраструктура и съответни прояви, специфична подготовка за дадени спортове, активно застъпване в обучението на младежи и др.).
Организация на телесната култура, образованието и спортните дейности
Данните за телесната и здравната култура, както и за възпитателната практика на траките и прабългарите, населявали сегашните български земи в периода 5 в. пр. н.е. – 5 в. сл. н.е. са оскъдни, но съществуват голям брой археологически паметници, които свидетелстват за високото равнище на материалната им култура. Според различни археологически източници и чужди писмени документи, те са се отличавали с добро физическо развитие, с изключителна издръжливост и боеспособност, което косвено показва ,че физическото възпитание е било на високо ниво. Днес няма съмнение, че населявалите днешните български земи траки и прабългари са имали висок жизнен стандарт, развивали са международна търговия, били са отлични земеделци, войни, строители. Няма сфера на древното познание, което да не е било развито по нашите земи – както благодарение на развитата самостоятелна култура, така и благодарение на взаимодействието с процъфтяващите също съседни култури (най-вече древногръцката).
За разлика от Древна Гърция, в земите на днешна България, няма данни за толкова добре структурирано обучение на младежи в Граматически (за грамотност и музикалност) и Гимнастически (за физически упражнения) умения, няма и данни за паралел с древногръцките гимназии (16-18 г.), където се практикували различни физически упражнения, изучавали са се философия, политика и литература. няма и данни за паралел с древногръцката „ефебия“ – държавна военна организация (от 18 до 20 годишна възраст).
С оглед на горните данни и все пак като още веднъж се подчертае оскъдната археологическа и писмена информация, с която може да се борави по въпроса, можем да направим предположение с голяма степен на сигурност, че траките и прабългарите са познавали добре физическата дейност като средство за образование, военно обучение, физическа култура, а също и за забавление и със състезателен елемент, но последното все пак главно под формата на привнесени модели от Древна Гърция и Римската империя.
Социално разпространение и влияние на древногръцката и древноримската телесната култура по нашите земи
Благодарение на географската близост на днешните български земи, населявани от траки и прабългари в цитирания период, с древногръцката и древноримската цивилизация, можем да твърдим, че наред с всички други социални взаимодействия, и телесната култура е имала своето важно място. Сегашните български земи са преки съседи със гръцката цивилизация за векове наред, а мобилността дори и без наличието на сегашните удобни превозни средства, не трябва да се подценява. Също така – добре известен факт е, че много територии са били ту гръцки, ту тракийски, обменът на информация е бил възможно най-пряк. Огромно значение за предаването на телесната култура и нейните не само индивидуални, но социумни практики, има и попадането на днешните български земи в частите на Римската империя, а също и на Византийската империя, което неминуемо води и до взаимно усвояване на много от културните характеристики.
Спортът, освен всичко друго, от древността насам е изпълнявал функцията и на социална стълбица, на религиозен, културен, а по-късно дори и на политически фактор. Голи, с по една препаска, воините на Египет имали тежка поредица от физически тренировки, борба, фехтовка, боравене с оръжие, тичане и други дисциплини. Добрите воини обаче били поддържани добре, живеели в добра компания, получавали награди. Макар и трудно, да си воин в древния Египет било престижно. Случвало се е дори обикновен войник да се издигне до фараон.
Като част от по-мащабни религиозни ритуали, Олимпийските игри в древна Гърция са започвали и завършвали с религиозни церемонии. Спортистите, прекарвали първия си ден на игрите в храмовете и олтарите на своите богове-покровители, а в последния ден след награждаването на победителите ритуалът се повтарял. С идването на римляните Олимпийските игри на Древна Гърция постепенно загубили предишната си мащаб, а скоро загубили и предишната си културна, религиозна и социална стойност. 394 година е датата на забраната на игри от римския император Теодосий.
Многобройните роли на древния спорт са се проявявали по различен начин в различните територии – главно на базата на културно-историческия архетип на населението. Разбира се, телесното обучение на младежите от днешните български територии не е било така добре организирано както в древна Гърция, като това се отнася най-вече за спортната подготовка, здравето, връзката между тяло и дух, социалната и религиозната значимост на победата, идеала за духовно и физическо съвършенство; колкото се отнася по отношение на военната подготовка, очевидно, според записаната история, нашите предци са имали доста солидни аргументи. Също така, няма данни за организирани от траките или прабългарите на мащабни спортни прояви с атракционна (както при римляните) или с религиозна (както при Древните Гърци) цел. Има данни за участие на траки в гладиаторските битки в Рим, разбира се най-много исторически и литературни данни за това има за Спартак.
Въпреки някои налични данни за телесната култура по Българските земи през Античността, въпросът остава сред недостатъчно проучените, въпреки безспорното влияние на древногръцката и древноримска телесна култура по нашите земи.
Източници:
1. Физическата култура в Стария свят, Райна Бърдарева, Лозан Митев, Марина Гевренова, НСА, 1992
2. Митев, Л. Сборник учебни материали. История на телесната култура. НСА „Васил Левски“, София, 2018 г.;
3. https://www.wikipedia.org
4. Проданов, Георги, Исторически аспекти на здравното възпитание, Педагогически алманах, В.Търново, 200