Спорт и дълголетие: клетката помни натоварването

Какво всъщност се случва с човека, когато тренира системно?
За Иван Абаджиев и проф. Васил Фурнаджиев отговорът не се изчерпва с по-силни мускули, по-добра физическа форма или по-висока спортна резултатност. Те поставят въпроса много по-дълбоко: може ли правилно дозираният стрес да промени начина, по който самият организъм функционира — до клетъчно и молекулярно ниво?

Именно около тази идея е изградена книгата „Стрес и адаптация на клетъчно и молекулярно ниво – Спорт и дълголетие. Continuum между тяло, съзнание и дух“, чието трето преработено и допълнено издание излиза през 2019 г. и е с обем 682 страници. Библиографията на Националната библиотека я определя като монография в областта на физиологията на спорта и подготовката на спортисти.

Стресът не е непременно враг

Една от най-интересните идеи в системата на двамата автори е, че стресът сам по себе си не е проблемът. Проблемът е дали организмът може да се адаптира към него.

Тренировката създава контролирано нарушение на равновесието — хомеостазата. Организмът е поставен пред изискване, на което трябва да отговори. Ако натоварването е подходящо, следва възстановяване и адаптация: системата се връща не просто към предишното си състояние, а към състояние, което е по-добре подготвено да посрещне подобен стимул отново.

Това е принципът, върху който практически е изградена и философията на Абаджиев.

Не избягвай всяко натоварване. Научи организма да отговаря на натоварването.

В съдържанието на по-ранната версия на труда „Съзидание и адаптация на клетъчно и молекулярно ниво“ още първата глава е посветена именно на „Стрес – синдромът и адаптацията“, механизмите на краткосрочната и дългосрочната адаптация и ролята на ДНК в адаптационните процеси.

От мускула към клетката

Тук се намира същинският научен и философски център на концепцията.

Тренировката не въздейства само върху мускула. Тя променя вътрешната среда на клетките, енергийния обмен, нервно-мускулната регулация, хормоналните реакции и начина, по който организмът управлява възстановяването.

В труда на Фурнаджиев и Абаджиев това е разгледано последователно: от мускулната структура и енергоснабдяването до „специфичната работоспособност на клетъчно и молекулярно ниво“, тренировъчните натоварвания, управлението на спортната подготовка и накрая — активното дълголетие.

Затова тяхната идея може да бъде обобщена така:

Тялото не просто извършва тренировката. То се променя в отговор на нея.

И различният стимул създава различен адаптационен отговор.

Съвременната физиология действително потвърждава принципа, че физическото натоварване предизвиква сложни клетъчни сигнали и промени в генната експресия. В този смисъл интуицията на авторите, че тренировката трябва да се разглежда отвъд видимия мускулен резултат, е особено интересна.

„Клетката помни“

Това не означава, че ДНК се „препрограмира“ като компютърен код след всяка тренировка. По-точно е да се говори за промени в регулацията на генната експресия и клетъчните адаптационни механизми.

Но именно тук философията на Абаджиев става особено интересна.

Неговата тренировъчна система се основава на идеята, че организмът трябва да получава достатъчно силен стимул, за да бъде принуден да се адаптира. Това е логиката зад прочутата българска школа: висока интензивност, честа работа със състезателните движения, минимизиране на ненужния тренировъчен обем и постоянно търсене на ново адаптационно ниво.

Това не е просто методика за вдигане на тежести.

Това е модел на мислене за човешкия организъм:

стимул → нарушение → възстановяване → адаптация → ново ниво.

И после отново.

Най-радикалната идея: стареенето като проблем на баланса

В по-късната част на труда авторите пренасят същия модел върху стареенето.

Съдържанието на книгата отделя цяла глава на „Феномена на активното дълголетие“, включвайки ентропията и стареенето, „интелекта на тялото“, свободните радикали, връзката между тяло, съзнание и дъх, „гена на стареенето“ и физическите упражнения като фактор за дълголетие.

В материал, изграден с участието на проф. Фурнаджиев, идеята е формулирана още по-философски: организмът постоянно се намира между разграждане и изграждане — катаболизъм и анаболизъм. Стареенето се разглежда като постепенно нарастване на уврежданията и намаляване на способността за адекватно възстановяване.

Тогава спортът придобива нов смисъл.

Той не е само начин да станем по-силни.

Той е начин постоянно да поддържаме активни механизмите, чрез които организмът се възстановява, обновява и адаптира.

И тук Абаджиев е бил необичайно последователен

На пръв поглед философията на Абаджиев изглежда почти парадоксална: ако организмът старее, защо да го подлагаме на стрес?

Отговорът е именно в адаптацията.

Абаджиев не вярва в тренировката като механично натрупване на километри, серии и часове. Той търси качеството на стимула.

Това е и причината неговият подход да изглежда толкова различен от традиционните представи за „повече тренировка = по-добър резултат“.

Повече натоварване не означава автоматично повече адаптация.

Нужен е правилният стимул, в правилната доза, в правилния момент.

Прекаленият стимул може да премине от стрес в дистрес. Самата книга разглежда именно и последиците от екстремните стресови въздействия.

Следователно философията не е „натоварвай организма до безкрай“.

Тя е:

натоварвай го така, че да го накараш да се създаде отново.

Доказателството от възрастните хора

Особено интересна е връзката, която авторите правят с изследванията на екипа на Human Nutrition Research Center on Aging към Tufts University.

Тук вече не става дума само за философия.

В едно от ранните изследвания от 1988 г. 12 здрави мъже на възраст 60–72 години преминават 12-седмична силова програма, три пъти седмично, при натоварване около 80% от максималната сила. Резултатите показват увеличение както на мускулната сила, така и на мускулната маса.

Друго изследване от 1992 г., отново от екипа на Tufts, проследява 11 мъже на 61–72 години и показва, че 12 седмици силова тренировка водят до значително увеличаване на силата и мускулна хипертрофия.

Това е важно, защото разбива една от най-устойчивите представи за старостта:

че загубата на сила и мускулна функция е просто неизбежна съдба на възрастта.

Не е.

Съвременните данни продължават да показват, че силовата тренировка е един от най-ефективните инструменти за противодействие на възрастовата загуба на мускулна маса и функция.

От тялото към съзнанието

Затова последната част от философията на Фурнаджиев и Абаджиев е може би най-интересната.

Те не разглеждат човека като сбор от отделни системи.

Тяло → мозък → съзнание → поведение → адаптация са части от един континуум.

Затова и заглавието говори за continuum между тяло, съзнание и дух.

Тренировката е физически стимул, но изисква внимание, воля, самоконтрол, управление на стреса, възстановяване и способност да се управлява собственото поведение.

В тази логика тренирането на тялото неизбежно се превръща и в трениране на човека.

Най-важният извод

Може би най-силното послание на тази концепция не е, че спортът „удължава живота“.

То е по-различно:

човешкият организъм не е статична конструкция. Той постоянно се променя според сигналите, които получава.

Движението е един от тези сигнали.

Натоварването е друг.

Възстановяването — също.

Мисленето, сънят, храненето и поведението допълват системата.

И ако приемем тази гледна точка, дълголетието вече не изглежда просто като въпрос на генетичен късмет. То се превръща в динамична битка между разрушаването и способността на организма да се възстановява и адаптира.

Тъкмо тук се срещат двата свята на Фурнаджиев и Абаджиев — спортната практика и клетъчната биология.

Абаджиев показва на практика как човек може да бъде принуден да достигне ново ниво на адаптация.

Фурнаджиев търси обяснението на този феномен по-дълбоко — в механизмите на клетката, молекулата и информацията.

И от тази среща се ражда една провокативна идея:

Не можем да спрем времето. Но можем постоянно да даваме на организма причина да се адаптира към него.